Кестените падат,
когато сутрешното ми кафе изстине,
когато си броя стотинките за баничка,
когато вчерашната ми риза съхне на простора,
когато си мия зъбите с паста от илюзии,
когато ютията стане тостер,
когато Тара не иска да се прибере вкъщи,
когато есента почука у съседите,
когато вечерните новини свършат.
Кестените падат,
когато любовта ти падна в шахтата
на една телекомуникационна компания.
Сега е цялата в гипс,
а аз не мога да преценя кестените
или любовта ти ми липсват.