Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

неделя, 5 декември 2021 г.

АКО УТРЕ


 





Ще затвориш ли тази врата,
ще проклинаш ли утре луната,
ще целуваш ли нежно снега,
ще си чатиш ли със самотата?

Ще сънуваш ли мойте очи,
ще подреждаш ли мисъл и дреха,
ще ме чуеш ли, като мълчим,
ще си сипеш ли за утеха?

Ще рисуваш ли мойто лице
през очите на другите двама?
Ще живееш ли без сърце,
ако утре мене ме няма?

Няма как да ме обичаш в скучен ден,
но обичай спомена за мен...



петък, 10 септември 2021 г.

ЛЕКА НОЩ















Замисляли ли сте някога - 
скрити в тишината на своята екзистенциална самота -
какво ще стане с масата в хола,
ако някой ден не се приберете вкъщи?
Кой ще полива мини каланхоето
и колко дълго изтривалката пред вратата
ще помни стъпките ви?
С какви много думи приятели и непознати 
ще си посипват главите с пепел,
че вчера не са ви казали "Добър ден!"
или че не са ви забелязали на пейката в парка?
Колко отпечатъка от устни по чашата за кафе
ще изтънеят с времето
и колко залези няма да има кой да преброи?
Замисляли ли сте някога - 
скрити в тишината на своята екзистенциална самота -
кой спомен има смисъл
и кой е за пред хората?
Колко седмици ще ви запомнят
и ще се намери ли все пак някой, 
който да заличи всички белези по стъклата на времето?
Но сега е нощ 
и никой не мисли за тъжни неща.
Защото само мракът може да скрие усилията на текстописеца.
Лека нощ, мрак!
Лека нощ, небесен свод!
Лека нощ, Мисъл за смисъла!

понеделник, 5 юли 2021 г.

Невидимо стихотворение





*за мен е удоволствие да представя първото в света невидимо стихотворение, приятно четене!

неделя, 27 юни 2021 г.

S.O.S.

 









Не съм капитан на потъваща шхуна,
нито съм вятъра, дето надува платната.
Не съм този, дето измисля думите,
нито съм сянката – непознатата.

Не съм прабащата на слънцето,
нито съм влажна, уютна утроба.
Не съм черноземната къща на зрънцето,
нито съм кръстния знак върху гроба ти.

Не съм този, дето ще спаси душите ни,
не съм равносметката на вечността.
Нямаше кой да опише дните –
от рождеството – та чак до смъртта.

Нямам нотите на “Лунната соната”.
Затова ли вия пак срещу луната?

събота, 19 юни 2021 г.

ЧЕРешова Задушница















Червеният им сок се стича
в земята черна - прегоряла.
На пътя - слънчево момиче
подрежда цветове по тялото си.

Червеният им вик прескача
мозайката на времето и спомени.
На клоните отсреща спи кълвача - 
безмълвен, дрипав и бездомен.

Момичето череши си откъсна,
а устните й - палаво червени.
Череши ще бере до късно - 
сама, безгрижна. И без мене.

- - -

Черешите свършиха. Спъвам се в празни бутилки.
А ти под масата смиташ костилките.

събота, 1 май 2021 г.

МАЛЪК ПРИНЦ, ЗАЩО НЕ СПИШ?


















Само ако имах мъничка роза
сред милион звезди,
няма на нея никой да може
да й навреди.

Сред полумрака на похлупака
тя тихо ще цъфти.
На друга планета някой ме чака - 
знам, че това си ти.

Всеки ден за нея нежно ще се грижа,
ще я поливам с дъжд.
Когато раздам и последната риза,
ще стане момчето мъж.

Само ако имах мъничка роза...
Любовта не се измерва в дози!

неделя, 25 април 2021 г.

ОбичаМе














По клоните на времето се стичаме
като свещта, изгаряща в безверие.
Ако не се научим да обичаме,
няма как любов да ни намери.

По стъпките на хората пресичаме
и улици, и нови светове.
Ако не знаем с тебе да обичаме,
сърцето още ще делим на две.

По билото на спомена препускаме,
забравили и сенки, и съмнения.
Изпихме обичта си на закуска.
Но за вечерята дали ще бъдеш с мене?

По клоните на времето се стичам...
И бавно-бавно те обичам. 

неделя, 18 април 2021 г.

ПИСЪКА НА ЧАЙКИТЕ



Писъка на чайките не чуваш,
смесен с тишината на дъжда.
Под върбата плачеща танцува
вятърът, прегърнал се с нощта.

Писъка на чайките се стича
по небето, гушнало света.
Лунната пътека е поличбата,
че и в мрака има светлина.

Писъка на чайките не чуваш,
смесен с тишината на дъжда.
Аз мечтаех си да те целувам...
А чайките пищят от самота.

На чайките по полета гадая
докъде простира се безкраят.



четвъртък, 25 март 2021 г.

благоВещение

 














Благата вест благо се стича по перваза, 
дето са плахи гугутки накацали денем.
Щом зазори, натопи я във слънчева ваза -
празникът е повече от едно благоВещение. 

Чуй пролетта в теменужните залези,
те припознават в гласа ми една мечта. 
Нарциси крехки рисуват в снега белезите
на зачатието, дето ще спаси света.

Благата вест благо се стича по перваза,
само тя ще ни спаси от тази пандемия.
Замени със любов всяко парченце омраза,
безличния цвят на смеха оцвети във зелено.

Благата вест благо се стича по перваза.
А там мързеливо препича се сянка на Аз-а.












четвъртък, 25 февруари 2021 г.

keep walking















Става тъмно.
Ще успеем ли да се ориентираме в мрака?
И да намерим път назад.
Или напред.
Вървим...

събота, 20 февруари 2021 г.

СЪБОТА



















Каква крехка събота!
Обвита в лек воал от пръски дъжд.
Сгушена в краката ми.

петък, 12 февруари 2021 г.

СЪРЦЕ


 







Не отнемай сърцето ми.

Позволи му
да пулсира както си иска.
Да знае как да се надсмива
над риска.

Позволи му да сресва
с думи косите ти.
Да те целува с погледи
ненаситни.

Да прегръща гръбнака ти
в мрака.
Да те очаква,
когато никой не те чака.

Позволи му да бъде независимо
от аортата.
Да не слуша
какво му говорят хората.

Да опознае истинския цвят
на кръвта.
Да отхвърли короната,
която спря света.

Защото…

Ако остана без сърце,
няма да има кой да те обича.

- - -

Трева расте. И дъжд вали…
Но няма пак да ме целунеш ти.

 


неделя, 7 февруари 2021 г.

СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
















Не тичам по брега,
не пея под дъжда,
на сън прегръщам облаци.

Не търся днес вина,
не искам чудеса.
И двамата сме просяци.

Не нося зимен шал,
не крия в мен печал -
целувам росни люляци.

Не търся любовта.
Едва измих кръвта...
Вървим по празни улици.

Но знам - когато падне здрач,
за тебе съм случаен минувач.

събота, 6 февруари 2021 г.

МРАК
















В 19.38 влязохме в мрака - 
но нямаше там таласъми дебели.
В 19.45 не видях, че ме чакаш
на спирката на зимното безделие.

В 19.49 се спънах в твоята усмивка - 
беше тъмно и не познах златния зъб.
В 19.52 се прибрах и си напръсках лицето на мивката.
Но в този момент мракът ме повали по гръб.

В 19.53 осъзнах, че съм бил припаднал.
Само лунния лъч ми подаде ръка.
В 19.56 ми стана много гадно,
щом осъзнах, че в мрака изгубил съм любовта.

В 19.57 си пуснах песен на Лейди Гага.
От плитчините тогава ме заболя глава.
19.59 си казах, че днес не ми се налага
да се боря със зъби за всяка мечта.

После часовникът в хола удари 8
и всичко наоколо се разхвърча.
Няма смисъл на мрака да се ядосвам.
Явно... така е трябвало да стане със любовта.


петък, 5 февруари 2021 г.

ЗА ПЪТЯ НА МЕЧТИТЕ















Уважаваме ли смелите хора приживе или предпочитаме да ги хулим, когато те следват мечтите си? Обичаме ли любите хора приживе или пеем печални песни и сипем онлайн мили думи едва когато си отидат от този свят? Който има мечта - той не знае прегради, бленува върхове. Който обича, той не може да бъде спрян от лоши погледи и думи. Кой има нужда от посмъртни славословия? Никой. Всички бихме се радвали на подкрепа, докато крачим по тази земя. Останалото е мълчание.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG