Писъка на чайките не чуваш,
смесен с тишината на дъжда.
Под върбата плачеща танцува
вятърът, прегърнал се с нощта.
Писъка на чайките се стича
по небето, гушнало света.
Лунната пътека е поличбата,
че и в мрака има светлина.
Писъка на чайките не чуваш,
смесен с тишината на дъжда.
Аз мечтаех си да те целувам...
А чайките пищят от самота.
На чайките по полета гадая
докъде простира се безкраят.
