Защо, Борислав Михайлов? Защо не искаш да подадеш оставка?
Защо не поиска да те запомним като футболен герой, а стана човек, който се е заинатил на поста си като президент на БФС?
Знам в журналистиката - не от всеки добър репортер става добър водещ. Сега вече знаем - не от всеки добър вратар става добър президент на БФС.
През лятото на 1994-та пеехме по улиците песни в твоя прослава, когато на Световното в щатите спасяваше дузпи и голови положения. Сега по същите улици пеят песни срещу теб с обидни квалификации.
Бях репортер на същия този стадион, който сега е под блокада от фенове и полция с водни оръдия, когато националния отбор се върна от САЩ и имаше всенародно посрещане. Сега не познавам човек, които да не иска оставката ти.
А как останах без глас на мача с Германия - пак на този стадион в София, когато от 0:1 обърнахте на 2:1. А сега други са без глас освирквайки те.
Сега в центъра на София има хора с окървавени глави, изпочупени и горящи автомобили и погром, сякаш сме в Газа. Защото не подаваш оставка.
Направи го, Борислав Михайлов, подай оставка, иди си с мир, за да спре тази мъка - твоята лична и на националния отбор по футбол!
