Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

събота, 29 март 2014 г.

Там, под цъфналите вишни















Вишневият цвят живее само седмица.

Видях го как напъпи,
как неясните бели петна
се превърнаха в цвят,
как вишната показа на света
разцъфналите пъпки
и как демонстративно лекото
пролетно ухание на нов живот
напомпа въздуха около дървото
с хиляди очаквания за плод.
Вишната беше красива и горда –
като родилка, 
облечена в булчинска рокля.

Но седмица по-късно
вишната невидимо смени вида си -
като осъден на разстрел,
облечен в бяла риза,
който знае, че само след малко
ризата няма да бъде никога повече
чисто бяла.

Бялото увехна.
Окапа.
Стопи се в едва наболата трева.
Вишната остана гола -
като изнасилена девственица
преди деня на венчавката.

Вишневият цвят живее само седмица.
Аз вехна по него,
сънувам го,
търся го.

Няма ли кой да ми нарисува в хола
цяла градина
с цъфнали
белоцветни вишни?


понеделник, 17 март 2014 г.

Requiem For A Lost Hope











Пеят някакви хвъркати...
Кой и как ли ме изпрати
във гората непрогледна,
дето няма лъч надежда?

Там ме чака вълк наточен
покрай плачещо поточе.
Чакаха ме две-три мечки
на потайните пътечки.

А луната милозлива -
като руса самодива
всеотдайно се излива
върху росната коприва.

Бях на вълците обречен -
изтърбушен и невечен.
Жертвата им днешна бях. 
Но защо не ме е страх?

Как можа така, лукави?!
Беззащитен ме остави
[без ревер и без ръкави] -  
гол в окъсаната дреха
ато спомен и утеха]...
Но и нея ми отнеха.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG