Там, под цъфналите вишни

Вишневият цвят живее само седмица.

Видях го как напъпи,

как неясните бели петна

се превърнаха в цвят,

как вишната показа на света

разцъфналите пъпки

и как демонстративно лекото

пролетно ухание на нов живот

напомпа въздуха около дървото

с хиляди очаквания за плод.

Вишната беше красива и горда –

като родилка, 

облечена в булчинска рокля.

Но седмица по-късно
вишната невидимо смени вида си -

като осъден на разстрел,

облечен в бяла риза,

който знае, че само след малко

ризата няма да бъде никога повече

чисто бяла.

Бялото увехна.

Окапа.

Стопи се в едва наболата трева.

Вишната остана гола -

като изнасилена девственица

преди деня на венчавката.

Вишневият цвят живее само седмица.

Аз вехна по него,

сънувам го,

търся го.

Няма ли кой да ми нарисува в хола

цяла градина

с цъфнали

белоцветни вишни?