Пеят някакви хвъркати...
Кой и как ли ме изпрати
във гората непрогледна,
дето няма лъч надежда?
Там ме чака вълк наточен
покрай плачещо поточе.
Чакаха ме две-три мечки
на потайните пътечки.
А
луната милозлива -
като руса самодива
всеотдайно се излива
върху росната коприва.
Бях
на вълците обречен -
изтърбушен
и невечен.
Жертвата
им днешна бях.
Но
защо не ме е страх?
Как
можа така, лукави?!
Беззащитен
ме остави
[без ревер и без ръкави] -
гол
в окъсаната дреха
[като спомен и утеха]...
Но
и нея ми отнеха.
