Нощта ражда
от далака
на мрака
страха,
че съм сам.
Не искам
да чакам,
искам
да бъда
обичан
и да обичам.
Черните
сенки
развалят
декорацията
на тапетите
в спалнята.
Сенки
от спомени
или улични
лампи?
Едната сянка
я бях
обичал,
струва ми
се.
Другата
прилича
на сянката,
дето срещнах
в
супермаркета
оня ден.
Нощта ли ме
прави
сантиментален
или съм си
лигльо?
Хайде, стига
съм чакал!
Време е вече
да стана
господаря на
нощта.
И да подредя
любовта си
на нощното
шкафче -
до кутийката
с презервативи
и книгата,
в която е
твоята снимка.
Защото нощта
ми напомня,
че те обичам
всеки път,
щом стане
00:00 часа.
Преди да
заспя,
поглеждам
снимката ти.
Когато
заспя,
снимката
сигурно хуква нанякъде...
А сутринта
е все така
там –
между 23-та
и 24-та страница
на книгата,
която
написах за теб.
Защото нощта
беше
времето,
когато
снимката беше
твоето тяло
в леглото ми.