Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

четвъртък, 24 октомври 2019 г.

РЕКАТА



















Реката на спомените 
ни разделя призори -
нищо не е променено,
но не е и като преди.

Реката на тайните
ни разделя всяка нощ.
Коя си ти - не зная,
но кой съм аз е въпросът.

Реката на времето
ни разделя ден след ден.
На единия бряг съм аз,
на другия ти - далеч от мен.

Реките са просто символ
на една прозаична раздяла.
Приятно ми е, аз съм Иво.
А ти... ти си Началото.

сряда, 23 октомври 2019 г.

SAY MY NAME





















Кажи ми как се казвам,
ако знаеш името ми.

Не ме наричай
с думи ветровити.

Не именувай онова,
което не познаваш.

Не ме посочвай в жестове излишни,
не ме търси сред нищото.

Не споменавай друго, грешно име,
което може някой ден да имам...

Кажи ми как се казвам,
ако знаеш името ми.

Прочетох го в неделя -
татуирано на гърдата ти.

В понеделник разбрах,
че и той носи моето име.

неделя, 20 октомври 2019 г.

Държавна сигурност е тук - 30 г. по-късно


















"Комунизмът си отива,
спете спокойно, деца", пееше навремето Васко Кръпката. Но отишъл ли си е комунизмът? На 10 ноември се навършват 30 години от падането от власт на управлението на БКП. Но явно - както е казано в Библията, трябва и последният роден в робство - т.е. по  времето на комунизма  - да се отиде, за да изчезнат белезите му. А дали и тогава комунизмът ще си отиде?
Това лято в някогашната сграда на Българо-съветската дружба в София се появи... магазин от германската верига LIDL. Изтърбушиха сградата на комунизма, за да я напълнят със стоки на капиталистическа фирма. Дали това е знак, че комунизмът си отива?
В същото време агентите на Държавна сигурност не само са навсякъде около нас, но и са на ръководни позиции 30 години след падането на комунизма. Временно изпълняващият длъжността президент на БФС е агент. Патриархът е агент. Агенти има в управата на СБЖ и на БНР. Агент звучи загадъчно, почти като Агент 007. Но как се е променил животът ни 30 години по-късно? И как българските колеги на Джеймс Бонд са ни спасявали през тези десетилетия? Преди време проверяваха хората на някои ръководни постове дали има принадлежност към ДС, после това отпадна. За да не било дискриминативно. А за тези, които не са били агенти, не е ли дискриминативно, че агентите пълзят към властови позиции и 30 г. по-късно? В Германия залепиха хиляди чували с нарязани през машини досиета, сглобиха парченце по парченце, за да се прочете миналото, да се знае, да се помни. Животът на другите промени хиляди други животи. А ние ръкопляскаме на агенти. И така - докато последният роден в робство - т.е. по времето на комунизма - си отиде. Дали?

сряда, 16 октомври 2019 г.

От другата страна


























Беше пролетта на 1988-ма. Отивах към Софийския университет, бях студент. Вървях по ул. "Будапеща" - преди стълбите, които водят до градината на някогашния царски дворец. Беше слънчев ден. Малко преди да стигна до стълбите, като че ли усетих някакво присъствие от лявата ми страна. Извърнах глава. И видях себе си. Крачех до себе си. Не знам кое беше материалното и кое нематериалното изражение на моето аз, но за 1-2 секунди крачех до себе си. Имаше две мои фигури - напълно идентични. И те се видяха една друга. Беше наистина само за 1-2 секунди.
Преди да стигна стълбите, ми стана леко замаяно, спрях, опитвайки се да дам рационална обвивка на това, което преживях, но не знаех как. После продължих по пътя си.
Днес си спомних това невероятно явление. То повече не се повтори. Явно е от нещата, които се случват само веднъж. И се питам днес защо другото ми аз вървеше от лявата ми страна? Дали защото това е страната на сърцето? Може да е било малко плашещо, може да съм си помислил дали съм на ръба на разума или вече съм го прекрачил. Може да не съм сигурен в кой свят кое тяло крачи днес... Но през пролетта на 1988-та аз вървях до себе си. Може би за 1-2 секунди бях преминал от Другата страна...

вторник, 1 октомври 2019 г.

Истината за Андрей и Джок?

















Тази вечер в  youtubeот юзър YouTube Channel се появи видео с кадри от охранителни камери, заснети на 28 декември 2007 г. Потребителят в цели 23 мин и 42 сек се опитва да ни представи истината за случилото се онази предновогодишна нощ, когато беше наръган с нож Андрей Монов, а австралиецът Джок Полфрийман лежа 12 г. за това деяние, докато наскоро излезе предсрочно от затвора. Действието се развива в малкото каре между подлеза на Булбанк, днес метростанция Сердика, и светофата на Стамболийски, срещу Хепи. Само на метри от Министерството на здравеопзаването – като че ли по ирония на съдбата. Само на метри от престижния хотел Шератон. Кадрите са отпреди 12 г, не са много ясни, потребителят със стрелки и много текст се опитва да ни разкаже неговата истина – че Джок е бил нападнат от голямата компания на Андрей, че българинът бил с близо 3 промила алкохол в кръвта, а Джок – без. Как компанията на Андрей биела и ритала падналия на земата австралиец, как той бяга после в посока пак на подлеза на Булбанк. Не мога да разбера много ясно от тези кадри какво точно е станало и кой кой е. Но за мен беше шокиращо, гледайки записите, че в това малко каре, с много иснтитуции наоколо, нито охраната на Булбанк, нито охраната на министерството не е реагирала, накрая сигнал е подаден от човек на видеонаблюдението на хотела. И още по-фрапиращо е, че по време на случващото се – с тази все пак голяма група млади хора, на свтофара – и в двете посоки има спрели по няколко автомобила. Никой от хората в тях не реагира. Никой не се притичва на помощ. Никой не подава сигнал. Не знам кой е виновен и кой невинен, но тази история много ми напомня на романа на Маркес “Хроника на една предизвестена смърт” – цялото село знаело, че Сантяго ще бъде убит, но никой не му казал, никой не се намесил, никой не се опитал с спре братята с ножовете, тръгнали да отмъщават за честта на сестра си... Това е историята в романа, който беше и филмиран. А София, през 2007г., само 3 три дни преди Нова година, насред града, въпреки късния час, никой нищо не вижда, никой нищо не прави, за да предотврати една – или потенциално възможни повече смърти. Странно е също така, че записът се появяв 12 г. по-късно. Защо сега? Къде е бил досега? Не бил приложен по делото срещу Полфрийман, пише потребителят, автор на поста. На 7 октомври се очаква ВКС да се произнесе по искането на Главния прокурор срещу освобождаването на астралиеца. Дали не го пускат заради това сега?
И пак си мисля, че не мога да преценя кой е виновен и кой невинен. Но би трябвало да сме повече хора.  

Октомври














Октомври.
Консерви.
Нерви.

Неверни шмекери.
Червени кхмери.

От зализани катакомби
излиза Октомври.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG