Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

понеделник, 24 май 2010 г.

Скоро ще бъде време за... чай

понеделник, 17 май 2010 г.

А Dog's Life























Беше слънчев летен ден. Животът в Слънчевград течеше спокойно, никой за никъде не бързаше, продавачът на сладолед на ъгъла на “Лунна” и “Небесна” беше с изтръпнали пръсти на дясната ръка от постоянното бъркане в ледения контейнер, а клиентите не спираха да се редят на опашка. Павилионът за сода също не пустееше. А в сладкарница “Захарното петле” малчуганите се тълпяха пред неделната кошница с безплатни захарни петлета, от която всеки можеше да се вземе колкото иска – децата тъпчеха сладостите в джобовете си и нехаеха за жегата навън. 
Жителите на съседните градове завиждаха на обитателите на Слънчевград – тук винаги беше слънчево и топло, нямаше никакви облаци по небето, та вечното лято чак доскучаваше понякога на хората, но въпреки това забавленията в града нямаха край. Вчера пристигна прочутият цирк на д-р Йогер и за децата имаше още едно забавление – освен захарните петлета...
В кафенето на г-жа Плюш беше пълно с майки и бащи, които отпиваха от ароматното кафе, докато децата тичаха наоколо. Масите вътре и масите вън бяха пълни, трудно можеше да се намери свободно място.
Циркът на д-р Йогер се разположи в един от крайните квартали – в подножието на планината Слънчевръх. Животните на доктора бяха чудати и чудновати и жителите на града още тази вечер щяха да препълнят шарената шатра, опъната вчера - преди здрачаване, за да ги видят.
Точно когато г-жа Плюш сервираше каничка кафе на младата двойка брюнети, край кафенето мина едно куче. Беше куче като куче, всичко си му беше наред - с щръкнали мустаци на муцуната и демонстративно размахваща се опашка. Рижаво. Клепоухо. Самостоятелно. Наоколо не се виждаше някой, който можеше да му бъде стопанин.
Кучето мина демонстративно край кафенето и го подмина.
На ъгъла на съседната пряка имаше месарски магазин. Пред него - кофа за смет. Кучето се поспря, подуши кофата, найлонови торбички с боклук се въргаляха на земята. Кучето не взе нищо от отпадъците и продължи пътя си - накъде, само то си знаеше. Месарят, г-н Пингер, видя животното и реши, че е поредното улично псе, дето иска да разнесе кокалите из квартала, смили се над него, нали и той имаше вкъщи едно такова – далматинецът Джак, и му подхвърли обрезките от шунката, дето всяка седмица по това време режеше на тънки парчета за г-жа Хербедюкер - тя беше от стария хайлайф на Слънчевград и не можеше да сервира у тях едро нарязана шунка.
Кучето обаче не си и направи труда да помирише парченцата шунка, погледна към г-н Пингер и месарят имаше чувството, че кучето му се присмива, ако това беше възможно, разбира се, но той много добре знаеше, че кучетата не се смеят. Само че досега на беше попадал на псе, което да откаже шунка...
Странно беше това куче, каза си месарят и влезе обратно в магазина.
Кучето огледа наоколо – сякаш целенасочено търсеше нещо, и после внезапно направи обратен завой и тръгна право към кафенето на г-жа Плюш.
Двойката брюнети си беше изпила кафено почти на екс – бързаха да се върнат в хотела и да се позабавляват сред прохладните чаршафи. Така че масата, където се бяха настанили, вече беше свободна. Кучето се приближи смело, оправи с лапа покривката, премести пепелника в отдалечения край и се настани удобно. Сърцето на г-жа Плюш щеше да се пръсне от сърцебиене, но понеже майка й, която беше създала това кафене, я беше учила, че няма нежелан клиент - всеки е добре дошъл, тръгна към кучето с широка усмивка и още преди да е чула поръчката, остави на масата каничка с кафе и друга, по-малка, с мляко. Останалите посетители на кафенето, бяха възпитани граждани на Слънчевград и се правеха, че не забелязват кучето и упорито се опитваха да прикрият изненадата си от тази невероятна гледка - куче пие кафе с мляко.
На псето не му дремеше – отпиваше на малки глътки и даже подухваше в чашата с кафе, за да не му е горещо.
Г-жа Плюш имаше котка - палава, та палава. Щура и игрива. Котката се казваше Анабел и гордо носеше на врата си каишка, на която беше прикрепена голяма изкуствена роза. Розата понякога доста пречеше на животното да беснее наоколо, но г-жа Плюш държеше Анабел да е изискана на външен вид, за да не разваля реномето на кафенето.
Този слънчев следобед Анабел беше набара отнякъде едно кълбо с розова прежда и го гонеше на верандата зад кафенето – г-жа и г-н Плюш живееха в същата сграда - на горния етаж. Котката така се беше разиграла, че без да му мисли и без да се усети, се озова отвън, където бяха подредени шестте маси на открито. Заигралата се преждата котка не видя веднага вечния си враг - кучето. В момента, в който усети, че не е на правилното място, Анабел нададе пронизителен писък и инстинктивно подскочи в скука на една клиентка, за да се скрие от кучето.
Кучето обаче изобщо не обърна внимание на котката. Продължи да си пие кафето и даже досипа малко мляко в чашата.
Г-жа Плюш дотича, извини се на клиентката, взе Анабел и бързо-бързо я прибра вътре. Кучето продължи да не реагира на котешкото мяукане. После стана, остани една банкнота на масата и си тръгна бавно от кафенето.
Жегата в Слънчевград беше голяма. Продавачът на сладолед на ъгъла на “Лунна” и “Небесна” правеше добър оборот. Павилионът за сода – също.
Кучето като че ли се въртеше в кръг. Отново се върна при месарския магазин на г-н Пингер, сякаш търсейки нещо изгубено по пътя. Гледаше съсредоточено земята си не виждаше нищо наоколо. Даже не погледна към витрината, на която вкусните суджуци и мезета бяха апетитна примамка за всяко друго куче.
Явно на намери това, което търсеше по паважа и продължи нататък.
Съседният магазин до месарницата на г-н Пингер беше “Плод и зеленчук”. Място, където едно куче изобщо няма работа.
Това куче обаче спря пред витрината, на която бяха подредени какви ли не плодове, помисли за момент и после влезе вътре.
Никой от минувачите по улицата не забеляза как едно куче влезе в зеленчуковия магазин.
Само след минутка кучето излезе с една връзка банани. Спря се на тротоара, откъсна един, обели го и започна да яде с видима наслада. Явно тоя пес обичаше бананите повече от шунката.
Неделната разходка продължи до отсрещния хранителен магазин. Кучето изобщо не погледна към магазина, а се завъртя края телефонната кабина - сякаш чакаше обаждане. Телефонът така и не звънна... Две възрастни дами с пудели вързаха кученцата си пред магазина и влязоха да пазаруват. Пуделите бяха злобари и започнаха да лаят по нашето разхождащо се куче, а то игнорира лая им и тръгна по своя си път.
Поредната му спирка беше цветарският мазани на мадам Ида. Отдалече ухаеше на местни и екзотични цветя. Но вместо миризмата да подразни чувствителния кучешки нос, животното сякаш се омая от нея, наслаждаваше се така, както едно истинска дама се наслаждава на цветята.
Влезе и тук. И скоро се появи на улицата с букет розови лалета. Едрите им цветове приличаха на камбани, която можеше всеки момент да зазвънят... Спря се, помириса ги и някакво щастливо изражение се появи на кучешката муцуна. Ако г-н Пингер беше наоколо, щеше да си помисли, че му се привижда, но.. нямаше съмнение - кучето се усмихваше доволно.
Това куче сякаш нямаше умора да обикаля по магазините в Слънчевград, но като че ли дойде краят на следобедната му обиколка...
Кучето си тръгна с бързи и решителни крачки. Явно знаеше къде и защо отива.
В крайния квартал, в подножието на планината Слънчевръх, шаренееше шатрата на цирка на д-р Йогер. В задния двор, точно до шатрата, беше разположена голяма кучешка колиба - изглеждаше луксозна и добре поддържана.
Кучето се озърна, сякаш се криеше от евентуален преследвач или искаше да се убеди, че никой няма да го види как се прибира, защото се е било измъкнало без разрешение от къщи...
Прекрачи прага на кучешката къщурка и сякаш се завърна у дома... Наистина това беше неговият дом. Къщичката отвън беше като всяка друга кучешка къща, но отвътре – нищо подобно... В помещението имаше маса, диван и телевизор. Наоколо цареше голям безпорядък, разхвърляни празни консервени кутии, кутии от храна и опаковки се въргаляха по пода. На нощното шкафче имаше дамска козметика. Кучето потопи цветята във ваза и включи телевизора. Взе от нощното шкафче парфюм и си пръсна по врата. После се изправя на задните лапи и отдолу – на корема му, се видя нещо като цип. Кучето хвана ципа и започна да го отваря.
Русокоса едрогърда мацка изскочи от кучешкия костюм.

Дъщерята на д-р Йогер – красавицата Жизабел-Гретхен обичаше да се забавлява, като се преобразяваше на различни животни от цирка и си правеше разходки из градовете, които циркът посещаваше.


неделя, 9 май 2010 г.

Coming soon


Надявам се, че в скоро време ще бъде готова новата ми книга - стихосбирката "Чай от спомени". Тя ще излезе в поредицата Съврeменна българска поезия на издателство "Захарий Стоянов". Редактор на книгата е поетесата Маргарита Петкова.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG