За път се стягаш. Накъде ли?
Вали дъждът, не спира.
Навярно слънцето обича
да бъде в плач всемира.
Отиваш може би в страната,
където смях царува.
Не слагай в куфара си грижи,
надежда не купувай.
За всеки там е забранено
да стене в скръб безславна.
Желая с тебе да отида,
че бил съм там отдавна.
Прекарвах времето щастливо,
забравих що е болка.
Но доста скъпо ми излезе,
недей ме пита – колко.
Добре поне, че ми остана
един копнеж за спомен.
И взех го с мене за утеха –
че чувствах се бездомен.
И помня нощем, че сънувах
море, с небето слято...
Не взимай зимния пуловер,
че Там е вечно лято.
