По клоните на времето се стичаме
като свещта, изгаряща в безверие.
Ако не се научим да обичаме,
няма как любов да ни намери.
По стъпките на хората пресичаме
и улици, и нови светове.
Ако не знаем с тебе да обичаме,
сърцето още ще делим на две.
По билото на спомена препускаме,
забравили и сенки, и съмнения.
Изпихме обичта си на закуска.
Но за вечерята дали ще бъдеш с мене?
По клоните на времето се стичам...
И бавно-бавно те обичам.
