Забранявам ти да четеш моите стихове.
Нямаш право да сричаш по моите срички.
Когато корабът потъва, плъховете
първи се спасяват – всичките.
Така и ти – мишка мъничка, гризлива
шумолиш нещо в моята спалня.
Не се тревожи – не си най-красивата,
нито си майката на Касандра.
Нямаш право да ми словонареждаш.
Забранявам ти да ме римуваш.
Виж как паячето плете тънка прежда
в ъгъла – където ще презимува.
Там, да ти кажа – зимуват и раците,
дъвчат снимките ти и чакат кукуво лято.
Зарежи ги тези твои мераци –
да цункаш жабата с коронката – в блатото.
Забранявам ти да четеш моите стихове.
Нямаш право да сричаш по моите срички.
Цяла бутилка истина в хола със тебе изпихме.
Знаеш ли лафа за птичките и пчеличките?
Нямаш право да ми мериш на кантар думите.
Забранявам ти да ме съгласуваш.
Я ми върни нощите пълнолунни
и забъркай яйцата, преди да е дошло чудото.
