Бях готов да ти простя,
че те видях да се целуваш
със съседа от 8-ия етаж
в подземния паркинг
на нашата кооперация.
Бях готов да забравя
мръсните sms-и,
които изпрати
на учителя ти по флейта.
Бях готов да си затворя очите
пред факта,
че ми показа среден пръст.
когато ти предложих
чаша бургундско вино
малко преди да удари полунощ.
Бях готов да приема
твоя странен навик
да ми казваш сутрин
колко е хубаво, че не хъркам.
Бях готов да подмина
постоянните подмятания,
че си най-красивата
на света.
Бях готов да ти простя
онова безсмислено пътешествие
до обратната страна на луната
и ... назад,
когато се върнах
с мазоли на петите.
Бях готов да ти простя...
Но после ти казах:
“Я ми се разкарай от главата!"
