Ще положиш глава на сърцето ми,
както цъфнала клонка заспива през март.
Ще притихнем в прегръдките на пролетта –
като два минзухара – бездомници.
Ще ти разкажа за първия си работен ден
в магазина на спомените.
Ще чувам как дъхът ти се синхронизира с моя,
докато луната саботира сливането ни.
Ще погаля косите ти медоносни,
ще целувам синевата в очите ти.
Ще приспя сърцата ни – голи и боси.
И повече нищо няма да питам.
Ела при мен да те гушкам.
