Проблемът на БНР не е Музикаутор. Проблемът на
БНР е, че не иска да функционира на пазарен принцип. БНР живее в миналото и налага
лъжливи представи, сякаш билетчето за градския транспорт може да бъде 6 ст, а супа
топчета в стола на радиото – 20 ст. Но през 2017-та нещата са различни. Билетът
вече е 1.60 и, искаме – не искаме – всички си плащаме, за да пътуваме в София. И
така трябва да бъде. Супата топчета отдавна не е 20 ст., нито в стола на БНР, нито
в кварталната кръчма. Отказът на БНР да плаща за доставка на услуга на Музикаутор
е все едно аз да откажа да плащам на ЧЕЗ, че ми доставя ток на еди-каква-си цена.
Но аз не правя обществена дискусия за моя договор в ЧЕЗ, нали?
Отказът на БНР да сключи договор с Музикаутор
драстично застрашава обществения интерес, който радиото е призвано да гарантира.
Отказът на БНР да сключи договор с Музикаутор означава неспазване на програмните
лицензии на всичките ефирни програми. Как сега Тома Спространов ще получи Сирак
Скитник, след като ръководството на БНР остави неговото предаване без съвременната
чуждестранна музика? Лишаването на аудиторията от достъп до съвременна - българска
и чуждестранна музика е аудиорекет към слушателите, а те не са страна по договора.
Отказът на БНР от договор с Музикаутор е нарушение на договора за управление, сключен
между СЕМ и избрания за за Генерален директор на радиото.
Но аз се питам, отказвайки да сключи договор с Музикаутор и да плати полагащите се авторски права, БНР плаща ли изпълнителските и продуцентските права накласическата и народната музика, която днес звучи в ефира на 11-тепрограми?
