Ивановден

Свърши се отново житото,

гладни птиците кръжат.

А в продънено корито

златна рибка търси път.

Търси морето тя,

птиците – пролетта.

Под стрехите чувства есенни

са нанизани на връв,

А в ъглите – студ и плесен,

зимата от плът и кръв.

Зимата е декор:

късче небе и бор.

Гледам ноктите изгризани –

блед, неуравновесен.

Слагам си и бяла риза –

днес е Ивановден.

Утре е само сън.

Сън: съм или не съм.

Неподвластни на природата

птиците леда кълват.

Лутането стана мода –

рибката не търси вече път.

Правейки кръстен знак

моля за малко сняг.

Мойте души са три:
Зимата. Аз. И ти.