Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

петък, 28 юни 2013 г.

Има и политици "с топки", но не в България











На вниманието на българските политици, които се страхуват от яйца, домати и други зеленчуци, от магданоз, босилек и други подправки. На вниманието на тези български политици, които ходят с полицейска палка и пистолет, за да се пазят от бездомните кучета около Народното събрание (тук трябва да вметна, че има „Екоравновесие” и столичен кмет).
Тази история обаче не е за тях. Тя е за едни друг политик. Не българин. Той  е от политиците „с топки”.
През 1999-та година в Германия управлява „червено-зелена” коалиция. За пръв път зелен е външен министър – Йошка Фишер. За пръв път след Втората световна война се обсъжда въпросът за изпращането на германски войници зад граница – като омиротворители в Косово. Спорна тема и за обществото, и за партията на Фишер  На извънредния конгрес на "Съюз 90/Зелени" в Билефелд при ожесточени спорове в залата Йошка Фишер беше улучен с торбичка с червена боя в ухото, като ударът беше толкова силен, че му спука тъпанчето. Той обаче не се предаде. Не слезе от сцената. И произнесе със спукано тъпанче такава реч, че преобърна позицията на своята партия. Зелените застанаха зад него, правителствената коалиция беше запазена, а по-късно Бундестагът одобри предложението на Фишер да се изпратят 8500 германски войници омиротворители в Косово. За първи път след Втората световна война Германия изпрати войници на мисии в чужбина (в Босна, Косово, Източен Тимор) именно при отявления пацифист Фишер начело на германската дипломация.
Но българските политици не са такива. Те се страхуват от една детска свирка и от една вувузела.
Като нямат много работа в и без това нищо неработещият парламент, да вземат поне да прочетат историята на Йошка Фишер и случката от 1999-та, когато той беше нападнат на партиен конгрес не от външен враг, а от  симпатизант на зелените и въпреки това запази самообладанието на политик. И победи. 
Тази история ми припомни снощи една моя прителка. И за пореден път си казах, че никога няма да ги стигнем, не само амариканците, и германците. 
А поуките са за тези, които си мислят, че са хванали Бога за шлифера.  


Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG