Когато агентите поръчаха дъжда,
хората останаха на улицата.
Когато катеричките, които гризат орехи
(и
разни други гризачи)
се скриха зад металните заграждения,
хората пееха „Мила родино, ти си земен рай”.
Когато синът стана гордостта на мама,
млади поети извадиха маскарадните маски
на млади прасета и други от кочината.
Когато безцеремонно наглата столетница
се продаде за едно турско кафе и малко баклава,
народът разбра, че е народ, не мърша.
14 юни 2013 г.
София
