Остави на мира сърцето ми -
да пулсира както си иска.
Oстави на воля ръцете -
да чертаят лицето измислено.
Остави неизречени думите,
със които с мен се прощаваше.
Остави сезоните пълнолунни,
остави незарита жаравата.
Остави изтръпнали устните,
непрехапани, нецелувани.
Остави тези слухове гнусни,
че емоциите на грамаж купувам.
Остави ми самотните нощи,
побелелите делници остави.
Остави ми писмото във пощата
и не чакай сърцето да прокърви.
Остави на мира сърцето ми.
С тези белези под индиго,
пoсиняло е цялото, клетото.
Чуваш ли, остави го!
