(нережисиран диалог с моето куче,
с което разговарям всеки ден)
Ти не можеш да ми кажеш, ако нещо те боли.
Аз не мога да ти кажа, ако нещо ме боли.
Ти не можеш да ми направиш салата,
аз не мога да ти дам свободата на улицата.
Ти не можеш да ми отговориш,
aз се опитвам да отговарям на погледа ти.
Ти не можеш да избършеш сълзите ми,
но винаги разбираш, когато плача.
Близваш ръката ми - и вече знам всичко,
което искаш да ми кажеш.