Просяк

Седнал бе на ъгъла на улиците „Сляпа” и „Нов път”

да изпроси малко щастие.

Беше още рано, дремеше обезверен светът  - 

на небето и земята царстваше двувластие.

[Черен ангел начертаваше съдби,

бял тиранин заличаваше несправедливости, 

трябваше да оцеляваме – и аз, и той, и ти, 

но така е, щом живеем всеки ден по милост.] 

Просякът не искаше пари,

нито баничка или кафенце.

Нощем преброяваше звездите - 

скрит на топло - зад пердето.

Не очакваше големи пачки,

не живеше за три минути слава.
Но се разпознаваше по крачките му –

беше горд. Не беше се самозабравил.

Просякът събира дребни срички – 

неизречени и несънувани.

Сричките на думите „О-би-чам те!”

В тях е цялото човешко съществуване.