Има
една възрастна жена в квартала - и то в
доста широки граници - от Подуене до
Паметника Левски, която е с леко отнесен
вид, леко замята крак като ходи, ръката
й трепери. Тази жена обикаля улиците в
жега и в студ. И моли, ще използвам глагола
"моли", а не "проси" за някоя
стотинка. Купувал съм й кафета и вафли
близо до парка, вода и сокчета. Ако е
гладна и жадна - да й дам това, от което
има нужда, а не стотинки, които.... кой
знае къде може да идат. И в най-големия
студ тя в навън - навлечена с няколко
якета и на главата с нещо като
"космонавтка"...
Но
един летен ден видях тази жена да слиза
от автомобил, близо до нас, докато рано
сутринта разхождах Тара. Докара я някакво
момче и я остави на една пресечка, на
метри от супермаркета. Като слизаще, не
замяташе и не трепереше. Казаха си нещо
- с нормален глас, вече не помня дали чух
какво точно. И се зачудих тази жена прави
ли се? Онова момче какъв й е, той ли я
кара да го прави? Дават ли й хората
стотинки или като мен - й купуват закуски.
Колко изкарва? И за какво е всичко това?
Животът
понякога има две лица. Кое е истинското?
Според мен - и двете.
