Снощи зърнах Вечността -
под прозореце седеше.
Беше млада. Аз бях стар.
Бях умислен. Тя не беше.
Беше седнала в снега
като някакъв бездомник.
Аз не я поканих в нас.
После - мисля, че не помня...
Снощи зърнах Вечността.
Исках само да я зърна...
Днес не я намерих там.
И едва ли ще се върне.
