Вие, които празнувате на небето
спасението от земните грижи,
пеете ли същите песни,
които и ние пеем?
Пиете ли от същото червено вино,
което и ние пием?
Или вашите песни са по-весели,
а виното - по-омайно?
Наистина ли не усещате болка,
когато забивайки в стената на спомените пирон,
не улучите с чука пирона,
а палеца си?
Вярно ли е, че при вас няма ден и нощ
и не се налага да спите, когато не ви се спи?
Наистина ли закусвате с ангел,
а за следобедния чай сядате между Адам и Ева?
Вярно ли, че отгоре погледнато
небето е много по-синьо и тъжно?
Нистина ли ни виждате – през маранята на времето
и бдите над нас - блудни и грешни?
Вярно ли е, че при вас е постоянно
лятно часово време?
Вие, които празнувате на небето,
помним ви. И ви обичаме.
И вие ни помнете.
Докато прозвучи познатият рингтон –
камбаните на Парижката Света Богородица.
