Прозорецът пред мен
изрязва само част от света отвън.
Не иска да ми го покаже целия –
необятен и противоречив – като завършен сън.
Прозорецът ме пази
от лошите погледи и жестове превзети
на врани кресливи
и зеленооки котки с дълбоки деколтета.
Рамка, решетки и панти.
Помисли шантави...
Уморен прозорец.
Отразени хора.
Кой ще го отвори - да ме пусне?
Не оставяй нецелунати устните.
