me

me

Broken Heart TV

вторник, 28 юни 2011 г.

OMG

1 глава



Облаци над Слънчевград









В планината беше тихо.




Вятърът спеше в Пещерата на спомените и най-после беше оставил дърветата на мира, а двете новородени лисичета спяха под корема на майка си, сънувайки какви по-интересни игри ги очакват утре. Едно семейство катерици подреждаше хралупата си преди сън, самотна сърна оглеждаше дълго последното за деня свое отражение в потока и после отпи вода на големи глътки.




Четири червеношийки нарушаваха тишината от време на време, като пееха приспивни песни над гнездата си, докато малките се опитваха да си спестят ранното лягане и цвъртяха недоволно. На моменти беше трудно да се каже кое надделяваше – приспивните песни на майките червеношийки или врявата на малките пилета...




Въпреки птичия шум обаче, в планината беше спокойно – няколко минути преди да се спусне здрачът всички горски обитатели бяха притихнали и нощта не ги изненада – бяха готови да посрещнат летния мрак.




В подножието на планината спеше Слънчевград.




В града също беше тихо и спокойно, уличните лампи хвърляха шарени сенки по централната градска улица, на витрината на сладкарница “Захарното петле” светеше празнична торта с надпис “Честит рожден ден, Томи”, само че свещичките не бяха истински, а електрически и можеха да светят през цялата нощ, без да угаснат, в близкия безистен бездомно куче спеше кротко и примляскваше на сън, но мляскането беше толкова лежерно и лениво, че по никакъв начин не смущаваше нощта.




…………………..






Тази нощ Джак видя как през луната премина лека, едва доловима сянка. Ако можеше да говори, сигурно щеше да предупреди Томи и Питър, че слънчевите дни свършват за Слънчевград.

сряда, 8 юни 2011 г.

Дървото на живота

Виждали ли сте дървото на живота?
То е това, по което се катерим, пълзим по клоните, подхлъзваме се, увисваме на ръце – а-ха да паднем...
То е и това обаче, чиито здрави корени ни държат живи и ни карат да гледаме нагоре - към синьото небе, а не към земята, където пълзят червеи и бубочеки.
Червеите се намърдват в дървото, промъкват се под кората му, в плодовете му. Опитват се да го умъртвят, но не успяват.
Дървото на живота е някъде наблизо – в задния двор,
в близкия парк, в сърцето на любим човек.
То ни държи живи и ни дава надеждата на младите свежо зелени клони,
прохладата в житейската жега, успокоение за очите, когато всичко наоколо е сиво и черно.
Дървото на живота ни спасява, когато злото дебне наоколо.

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG