me

me

Broken Heart TV

сряда, 20 юни 2012 г.

МореТо



















Вълна подир вълната тича.
Пристанище, затворено за мен.
Разтворил книгата, чета и сричам.
И вятърът не може да ме вземе в плен.
От пясъчните локви на морето
извира свежа, ранна синева.
А малко гларусче - неуко, клетото,
се блъсна в мене през нощта.
Не се боя от сочните медузи,
от раците, от залезите стари.
Щом бялата си тениска изхлузих,
морето ме посрещна със фанфари.
Морето ме загърна с балдахин,
погали ме със пръски по лицето.
Не се почувствах като незаконен син -
заспах край моя нов баща - морето.
На сутринта - все още гол и сам,
надигнах се от пясъчните дюни.
От голотата ми не ме е срам.
Морето ме очаква всеки юни.

вторник, 12 юни 2012 г.

След 100 години самота


















Ти не знаеш,
че през всичките тези години
няма ден,
в който да не съм мислил за теб.
За езерните ти очи,
за карамеления вкус на устните,
за аромата на шампоан в косите ти,
за теб.
Ти не знаеш
как не вярвах в любовта след раздялата
и че когато четях Маркес,
мислех, че си измисля Анхела и Баярдо Сан Роман.
Че не е възможно да има любов,
без да има двама.
Че раздялата ще ме изпрати
в прегръдките на друга любов.
Ти не знаеш
колко е самотно вечер.
Колко празно е в хола,
докато с кучето гледаме филми.
Tи не знаеш, че сърцето ми спря,
когато те срещнах пред Dominion Theatre,
че ми стана лошо
и щях да припадна насред Лондон.
Ти не знаеш как всеки ден живея
сякаш още си до мен.
И си внушавам, че се обичаме,
но всяка нощ заспивам сам.

"Ти не знаеш, aз също не знам.
Но води ме, води ме натам"...

петък, 8 юни 2012 г.

Ода за сливиците ми















Горят.
Сливиците ми горят.
Горят като пещта на пекарната,
в която в събота сутрин
си купувам закуска.
Горят.
Сливиците ми ухаят
на прясно изпечени кроасани,
на вита баница,
на ябълков щрудел.
Горят.
Сливиците ми горят
като ютията, с която вчера изгладих
седемнадесет ризи.
Горят.
Сливиците ми ухаят
на "Ленор" и други омекотители...
Горят.
Сливиците ми горят като огъня,
който накладох миналото лято,
за да изгоря всички неизпратени до теб писма.
Горят.
Сливиците ми ухаят на бели листа
и на прясно мастило.
Сливиците ме болят толкова силно,
че не ми се говори по телефона.
Може да помълчим на слушалката -
ще ти разбера всичко.

Защо трябваше да се разболея
в най-горещия ден на годината?!

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG