me

me

Broken Heart TV

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

“Li4no moi Ivo”














Ти ме обичаше толкова много.
И нямаше нужда да ми го казваш.
Виждах го в усмивката ти.
Усещах го в сърцето ти,
което пулсираше, 
залепено за моето нощем.

Ти ме обичаше толкова много.
И нямаше нужда да ми го показваш.
Любовта ти ме озаряваше  
с първите лъчи на слънцето.
Чувах я в думите ти,
когато произнасяше 
моето име.

Ти ме обичаше толкова много.
И нямаше нужда да го доказваш.
Аргументите на влюбването
нямат стойност,
ако в очите я нямаше
тази безкрайна синева
на пролетно небе.
   
Ти ме обичаше толкова много.
И аз знаех, че е така
от момента, в който ми каза,
че в телефона ти моят номер
е записан под името
Li4no moi Ivo.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Добро утро, синева

















Coming soon
"Добро утро, синева"
стихосбирка
ИК "Синева"
художник на корицата: Давид Манолов
автор на колажите: Веселина Мирева
Книгата се издава с подкрепата на
Банка ДСК

понеделник, 4 ноември 2013 г.

Момчето с воден пистолет и Мисълта за Смъртта

Детето лежеше загледано в мрака. Черната снага на нощта се виеше около леглото - майчински нежна. Нямаше луна, нито една улична лампа не светеше.
Но наоколо ходеха сенки...
Белите чаршафи простенаха. Детето седна в леглото и удари челото си в мрака. Болката беше сладостна. Протегна ръце напред и опипа тъмнината - лепкава като смола.
Сънят се сгъстяваше в очите му, умората го притискаше с тялото си - искаше да направи него, седемгодишния, свой любовник. Перверзната тръпка разтърси детското тяло и то беше готово да се отдаде.
Тогава разумът се взриви. Нежната нощ стана враг. Желание-то за сън изтече на пода и образува подобие на локва. Възглавницата повече не можеше да бъде прикритие.
Вратата и прозорецът се разтвориха с трясък - безшумен, но доловим. Стори му се, че в стаята влетя нощна птица... И видя, че не е сам. На леглото беше приседнала Мисълта за Смъртта.

* * *

До тази сутрин детето знаеше съвсем малко за Живота, но нищо не знаеше за Смъртта. То бе убедено, че Живот има, а днес бе разбрало, че има и Смърт. И че Тя седи на ръба на леглото ни и чака... Дни. Месеци. Години.
Чака.

* * *

Детският разум още не беше научил какво е Не-Битие, но чувстваше, че това е нещо лошо. Иначе щяха ли да плачат хората, когато погребват мъртвите?
Детето не знаеше какво е “мъртъв”. Беше попитало. И му казаха: “Смъртта е раздяла.” А то рече: “Преди две години мама напусна дома ни, но после се върна. През това време мъртва ли е била?”
Детето пак попита: “Какво е смъртта?”... Отговориха му: “Спасение!”... То погледна малката си сестричка, която тази пролет
лекарите едва спасиха от тежка болест. Тя си играеше с куклата и беше щастлива. “Значи Ани е мъртва!...”
Детето отново попита и чу, че Смъртта е Не-Съществуване. “Боби казва, че Бог не съществува. Сигурно е умрял...”
Искаше за четвърти път да попита, защото не му стана ясно какво точно е Смъртта, но баща му донесе шоколад и малкият забрави въпроса си.

* * *

Сега вече знаеше: Смъртта е Страх.

* * *

Пътят минаваше през Пустинята. Детето стъпваше бавно - върху крехките си рамене носеше жегата. В колана на късите панталони то беше затъкнало воден пистолет. Но не можеше да убие никого - беше изпило водата.
Пътят доведе пред него една колесница. В нея седеше млад мъж. Беше баща - личеше по кафявите му очи. Детето усети, че това е то след петнадесет години. Не можа да се познае, почувства го с настръхналата си кожа. Мъжът го повика при себе си. То насочи пистолета срещу него...
В цевта беше останала една капка. Детето стисна пистолета и я изстреля. Докато стигне до мъжа, капката се изпари. Погледнаха се. Мъжът избърса усмивката си и го взе на ръце. “Ела с мен. Трябва да ми помогнеш!”…
Колесницата спря пред пясъчен хълм. Мъжът и момчето тръгнаха към върха. Там седеше Сфинксa. “Ако успееш да отговориш на гатанката, ще те отведа при твоята истинска майка”, каза мъжът. “Не искам никаква майка!”, проплака детето.
Сфинксa разтвори грозната си паст и избълва: “Какво е Смъртта?”
“Смъртта - това си ти!”, извика детето и потъна в търбуха на чудовището.
След като глътна малкия, Сфинксa скочи в бездната.

---
откъс от книгата "Момчето с воден пистолет и Мисълта за Смъртта" / 2005 г.

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG