Чай от спомени

х х х

Като жива вода
любовта си носех
в стомна тънкостенна.

От невнимание,
от безразсъдство ли –
препънах се.

Падна стомната
от моите ръце,
водата се разля.
Простенах.

Напоената
с любов земя
се пропука
от копнеж по обич.

А стомната
остана цяла.



х х х

Обещах да те целуна
преди да умреш.
Беше зима безлунна,
потънала в скреж.
Беше ден. Беше утро,
когато умря.
Аз не вярвах, не исках,
но помнех съня.
Беше тялото мъртво,
във очите – живот.
А душата – на пътя.
И в ръцете й – плод.
Черна ябълка носи -
талисман на смъртта.
А краката й – боси...
Горката душа!
Беше петък безлунен -

денят на греха.

Обещай да ме целунеш
преди да умра!


Лятото
Противно ми е лятото -
с лъчите си жигоса ме.
На облаците ятото
със устни захаросани
челото ми целуваше
и лепнеше безветрие
по бузите. Флиртуваше
с гнева на термометрите.
За сенчеста утопия
бълнуваха дърветата
и с корените-копия
в сърцето на планетата
се целеха с усилие.
Земята във агония
издъхваше... Идилия.
А може би – ирония.

Противно ми е лятото,
заклело се в безводие.
Но аз съм децата му,
от слънчевата зодия.


На балкона…

На балкона
под небето
аз видях морето -
вероломно
и бездомно,
тръпнещо от страх.

А вълните
по скалите
плискаха лицето.
На балкона
под небето
съхне твоят смях.


Там

За път се стягаш. Накъде ли?
Вали дъждът, не спира.
Навярно слънцето обича
да бъде в плач всемира.

Отиваш може би в страната,
където смях царува.
Не слагай в куфара си грижи,
надежда не купувай.

За всеки там е забранено
да стене в скръб безславна.
Желая с тебе да отида,
че бил съм там отдавна.

Прекарвах времето щастливо,
забравих що е болка.
Но доста скъпо ми излезе,
недей ме пита - колко.

Добре поне, че ми остана
един копнеж за спомен.
И взех го с мене за утеха –
че чувствах се бездомен.

И помня нощем че сънувах
море с небето слято...
Не взимай зимния пуловер,
че Там е вечно лято.



х х х

О, Йешуа...

На дланите – рани,
като прозорец
(през тях е гледал гвоздеят).
Нищо не знаят камбаните,
само говорят, говорят...
Вярата е погача
и всеки чупи от нея.
Господи,
не мисли за глупаците,
те са смъртта на идеите!
Какво е Истината?
Къде е Прошката?
Кръвта изтича... утрото идва...
Защо да се лъжем,
всички сме лоши!
Време е
за сеитба.
Не се кръстя.
кръстът е в мене.
Прераждам се чрез новите грешки.
И сигурно от заблуждение
си слагам главата
в торбата.
Пророците самозвани
стъпкаха мойта надежда.

На дланите – рани,
(като прозорец).
И аз през него поглеждам.



Сътворение

И не от кал,
а от метал
създадох ПЪРВИЯ предмет
сред този ХАОС.
И го нарекох НОЖ.
Защото всичко ВЕЛИКО
трябва да вдъхва УЖАС
и СТРАХ.

От някаква противна смес –
Прозирно бяла,
направих ПОДОБИЕ
на моето ТЯЛО.
И дадох му име ЧОВЕК.

Сега съм щастлив,
сега имам всичко –
това е НОЖЪТ,
а това е ЖЕРТВАТА.

И между тях съм АЗ.


х х х

Ако знаех само
че е много болен,
ден и нощ за него
Господ щях да моля...
Ако знаех само
колко е часът,
щях ли да остана
в мрака насред път?
Ако знаех само,
че човек умира,
че парите свършват,
че трамваят спира,
че когато падне
крушата от клона,
някой вдига брадва
и отсича клона...
Ако знаех само
нещо за лъжата,
за любов и болка,
за дъжда, за вятъра –
щях ли да поема
Пътя на омразата?
Но не знаех. А и...
никой не ми каза.

Опашки за джакпота, на никой не му дреме за кмета на София

Джакпотът в играта 6 от 49 на Тото 2 удари в земята кметските избори в София. И в други градове.
Усмихнати младежи и хора на средна възраст се редяха пред тото пунктовете, за да пуснат фиш на тиража, в който натрупаната печалба беше повече от 3 млн. лева, а само бабички с бастуни и дядовци с бомбета можеха да бъдат забелязани пред избирателните секции в София. В Студентски град всички спяха – поне до обед. Само че тези, дето пускаха фишове, бяха станали рано, за да се доберат до пунктовете до обед, за да не им избяга печалбата, а тези, които отидоха да гласуват – просто си стават рано и няма какво друго да правят...
По обед ЦИК съобщи, че избирателната активност в София е рекордно ниска – към 10%, малко хора бяха гласували на частичните местни избори и в Разлог и Враца. В същото време ББС съобщи, че се очаква около 40% от населението да се включи в местните избори в Косово...
Явно на никой тук не му дреме за кметските избори и на хората им е много по-важно да вземат милионите, а не дали Фандъкова или Кадиев ще седнат в стола на Борисов в столицата.
Бойко Борисов коментира, че на хората им е писнало от избори и че резултатът бил ясен – затова активността била ниска.
Тази неделя в София не валя сняг. Никой не ходи за гъби. Никой не звъня на приятели и познати, за да ги пита кой води на изборите. Тази неделя не получих нито един sms от непознат номер, който да ме призове да гласувам за еди-кой-си. Явно не съм им нужен и интересен. Защо тогава да се интересувам кой ще стане кмет?
Добре, че пуснах фиш за тотото още в петък.