във гърдите, като удар с меч.
Кръв обля най-новата ми риза...
В мойто лично царство почна сеч.
Вместо да ме бранят и закрилят,
войните полегнаха в тревата.
Враговете ни видях да им си хилят
и да търсят за страха отплата.
Варвари посякоха ми командира,
после – армията от бойци,
нямах намерението да умирам -
всички бяхме недоносени лъжци.
Тъпа болка остро ме прониза,
но не знам защо не заболя.
Беше късно май за епикриза –
бях с извадена отвън душа...
Моята душа е победена
от наемните убийци на тъгата.
Армията ми е сломена -
армия на самотата.
