Love story

Една катерица,
седнала да гризе недозрял орех,
ми разказа
невероятната си любовна история.

Беше унила.
Не запомни името ми.
Търсеше думите,
за да опише как страда.
Времето нямаше
никакво значение за нея.
Можеше да разказва 1001 нощи
и нищо не можеше да я спре.
Не се самосъжаляваше.
Не ридаеше истерично.
Единствено любовта
даваше смисъл на монолога й.

Беше с разбридана воалетка,
пристъпваше нервно от крак на крак.
Другата катерица, съседката й,
беше наметната с анорак.

Всеки момент щеше да завали,
туристите - да се разотидат.
Казват, че любовта ранява...
Тя беше цялата в бинтове...

Една катерица,
седнала да гризе недозрял орех,
ми разказа
невероятната си любовна история -
на брега на езерото
в St James Park.

Пълен провал

Не успях да те завия с родопско одеяло,

преди да заспиш в онази хладна нощ,

в която омразата на хората

беше издигнала Берлинска стена в спалнята ни.          

Не казах думите, които трябваше да кажа

още преди осемнадесет години –

думи-доноси срещу самия мен 

пред Народния съд на общественото мнение.

Не ти донесох пресни плодове и зеленчуци,

когато се връщах уморен от работа,

защото забравих торбата с покупките

в последния трамвай на последната спирка.

Не те целунах завчера за лека нощ,

защото устните ме боляха от прехапването,

с което се опитах да възпра

желанието да ругая.

Не си разкъсах гръдния кош,

за да ти поднеса сърцето си на тепсия.

Сърцето вече не реагира

на външни дразнители.

Ако искаш, вземи го,

свари го,

направи си със него

някакво обедно меню.

Само не ми казвай после,

че не съм те предупредил –

това сърце, претъпкано с горчивина,

просто не става за ядене.