Вятър, наречен Любов
Когато затвориш вратата,
от едната страна остава любовта,
от другата – болката.
Важното е дали влизаш
или излизаш...
Не аз затворих вратата,
затръшна я вятърът.
Той нахлу през прозореца
в юлската жега,
разбърка пердетата,
разпръсна по пода листата
с любовните стихове,
захвърли в очите ми песъчинка,
за да си мисля, че плача
заради нея.
Този вятър предизвика хаос
и във стаята,
и в душата ми.
Но ми хареса
как гали бузите,
как докосва
сухите устни
и как ми говори
във здрача.
После се завъртя
няколко пъти из стаята.
И си тръгна.
Не ме прегърна.
Не ме целуна.
Не ми каза:
“Обичам те!”
Случвало ли се е някога
през някой прозорец
два пъти да влезе
един и същи вятър?
Но си тръгна -
като всеки друг вятър.
А аз останах да чакам
във мрака
на юлската нощ.
И се надявам,
че помни
стаята
и пердетата,
и листата по пода,
устните
и сълзите ми...
При мен беше вятър,
наречен Любов.
A Wind Called Love
When you close a
door,
Love remains on one
side,
Pain – on the
other.
It depends on
whether
You go in or out…
It wasn’t I who closed the door,
The wind slammed
it.
It rushed through
the window
In the heat of
July,
Ruffling the
curtains,
Scattering the
sheets of love poems
Over the floor,
throwing a grain of sand
Into my eye
To make me think
I was crying over
her.
The wind
Brought chaos
To my room
And in my soul.
Yet, I liked the
way
It caressed my
cheeks,
I liked the way
it touched my dry
lips,
I liked the way
It talked to me
In the dusk.
Then, it whirled
A few times in the
room
And left.
No embrace.
No goodbye kiss.
No “I love you!”
Has there ever been
a case
Where a window
Is entered twice
By the same wind?
So it left,
Just like any other
wind,
Leaving me waiting
In the dark
Of that July night.
I still hope
It remembers
The room
And the curtains,
The scattered
love-poems,
My lips
And my tears…
I was visited by a
wind
Called Love.
translated into English by Zlatna Kostova
Ветер по имени Любовь
Когда закроешь дверь,
снаружи остается любовь,
а внутри – боль.
Главное понять - входишь
или выходишь...
Не я закрыл дверь,
ее захлопнул ветер.
Он сиганул в окно
в жару июля,
разбросал занавески,
развернул на полу листья
со стихами любви,
забросил в глаз пылинку,
чтобы я подумал, что плачу
ради нее.
Этот ветер
воздвиг хаос
и в комнате,
и у меня в душе.
Но мне понравилось
как он гладит щеки,
целует
губы мои сухие,
и как шепчет мне
в сумерках.
Потом он
завальсировал
в комнате.
И ушел.
Не обняв меня.
Не поцеловав меня
Не сказав: “Я люблю тебя!”
Бывает ли иногда, что
в окно
два раза влетал
один и тот же ветер?
Он ушел -
как обычный ветер.
А я остался ждать
в сумерка
июльской ночи.
Как мне хочется,
чтобы он запомнил
ту комнату
и занавески,
и листву на полу,
мои губы
и слезы мои...
У меня гостил ветер
по имени Любовь.
перевод на русский Мария Христова
