Лятото

Противно ми е лятото -
с лъчите си жигоса ме.
На облаците ятото
със устни захаросани
челото ми целуваше
и лепнеше безветрие.
А слънцето флиртуваше
с гнева на термометрите.
За плаж и за море
бълнуваха дърветата,
но нямаше небе
над тихата планета.
И няма грам усилие
за лятно беззаконие.
Морето е идилия.
А може би – ирония.

Противно ми е лятото,
заклело се в безводие.
Но аз съм децата му,
от слънчевата зодия.