Тогава дойде чумата по овцете,
а Пенка избяга зад граница.
Дъждът не успя да измие кръвта по ръцете ни.
Свърши се сиренето за баница.
Тогава не остана време за плаж –
риби изплуваха като удваници.
Дъждът беше просто безличен пейзаж,
страхът и смехът станаха навици.
Тогава те срещнах, не можех да дишам –
дъждът задушаваше многознайната ми уста.
Facebook-ът затъна във кишата...
Тогава започнаха първите 100 години на самота.
Тогава във локвите шарени се изгубих –
не различавах повече деня от нощта.
Настина, нямам предства за другите,
но аз се опитах на повърхността
да се задържа.
Тогава изгледах лятото как си отива,
загърното в моето старо сако от велур.
Не оказах на бурите никаква съпротива,
защото лятото беше един... каламбур.
