Keep calm & carry on

Когато падам,

не искам да ме хващат ръцете ти нечисти.

Когато съм на прага на Ада,

не мога да слушам полуистини.

Когато ставам 

след стогодишен зимен сън,

не ми предричай славата,

на катедралния камбанен звън.

Когато страдам,

окачен като ловен трофей в твоята спалня,

не искам друга награда,

а просто да ме пратиш на майната си. 

Когато умирам

пред вратата ти, боядисана в цвят зелен, 

престани да свириш на тая безструнна лира,

и си спомни, че си обичала мен.

Тишина

В събота рано сутринта
на ул. "Жан-Жак Русо" N 11
чух абсолютната тишина.

Пиринска песен

Седнахме във Пирин планина
да вечеряме на хладина.
И внепазно всичко замълча,
щом запя вековната гора.

Ето я, започва песента:
за девойка хубава една,
за юнак, борец за свобода.
Песен за живота и смъртта.

Че ключа към родната земя
вардела триглавата ламя.
Но юнак, със сабя във ръка
победил зловещата ламя. 

И юнакът с румено лице
носел свободата във ръце.
И ранен, със кърваво сърце,
бил готов за нея да умре...

А добрата хубава мома
миела го с утринна роса
и лекувала го с песента
и със нежна пиринска трева.

Седнахме във Пирин планина
да вечеряме на хладина.
Но научихме от песента,
Пирине, че ти си... любовта.