ЦИКЪЛ "КАРАНТИНА"

ЦЕЛУНА МЕ ПРЕЗ МАСКАТА
(Любов по време на коронавируса)

Целуна ме през маската на срам и грях,

когато утринната светлина се стри на прах.

Целуна ме през маската на хорските очи,

когато празнодумието почна да горчи.

Целуна ме през маска на любов и на омраза,

когато свръхзапаси с боб преборваха заразата.

Целуна ме през маската на срам и грях.

Целувай ме. Не можем да живеем като тях.

ПРАЗНИ УЛИЦИ

Празни улици.

Пълна тенекиена кутия с грах.

Празни улици.

Пълна торба с покупки.

Празни улици.

Пълнометражен филм.

Празни улици.

Пълнолуние.

Празни улици.

Пълна лудница.

Празни улици.

Пълни глупости.

Празни улици.

Пълно момче върви по празните улици.

Празно е.

А скоро е празник.





КАРАНТИНА 

слънцето си бърка във носа.

ябълкова клонка се препича.

на балкона ти седиш сама.

аз отсреща ти бера кокичета.

на балкона ти седиш сама.

аз отсреща ти бера кокичета.

дано не ни подмине пролетта,

докато напиша пак "обичам те".

дано не ни подмине пролетта,

докато напиша пак "обичам те".

карантина спря света.

но не спря едно момиче.

карантина спря света.

но не спря едно момиче.

на балкона то сега сади цветя,

за да може утре да обича.

ЛАЗАРОВДЕН 2020
(lockdown version)

В кошницата

с яйцата –

разплата.

На масата

подредена –

мигрена.

В очите
безлични –

птички.

Люлякът

замириса -
без смисъл.

На стената - 

пролетна картина.

Пред вратата - карантина.

Без целувки 

и без ласки.

Само маски. 

Ето Го, идва. 

Преди Голгота.

Да донесе надежда на хората.

Стани, Лазаре!

Пролетта е несретница, 

но утре е Цветница.

КАРАНТИНА
short story

Карантина тихо пристъпи в антрето, което натрапчиво миришеше на дезинфектант. Събувайки се, залитна. Беше имала тежък ден. Беше минала по много улици, огрени от слънцето, но пусти. Беше набрала лалета от парка и никой не я спря...

Карантина Петрова целуна мъжа и седна до него да слуша брифинга на генерала.

Карантина Петрова беше сляпа.

КАРАНТИНА

Карантина тихо пристъпи в антрето, което натрапчиво миришеше на дезинфектант. Събувайки се, залитна. Беше имала тежък ден. Беше минала по много улици, огрени от слънцето, но пусти. Беше набрала лалета от парка и никой не я спря...
Карантина Петрова целуна мъжа и седна до него да слуша брифинга на генерала.
Карантина Петрова беше сляпа.

ПОДАРЕТЕ СИ ПОЕЗИЯ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНАТА

Тази пролет вирусът ни затвори в домовете ни, радваме се на цъфналите дървета от балконите. Вкъщи можем да правим доста неща, вместо да скучаем или да се предаваме на паниката. 

Ако ви се чете, и то поезия, тази пролет, по време на социалната и пространствената ни изолация, подарявам за четене моята последна стихосбирка - "50 нюанса с Иво" , 2016 г., ИК "Синева".

Можете да изтеглите цялото съдържание като pdf файл от този линк -

https://www.keepandshare.com/doc21/111602/50-s-ivo-forprint-hires-pdf-384k?da=y


Приятно четене и до скорошни срещи, очи в очи.

ЛАЗАРОВДЕН 2020

(lockdown version)

В кошницата

с яйцата –

разплата.

На масата

подредена –

мигрена.

В очите
безлични –

птички.

Люлякът

замириса -
без смисъл.

На стената - 
пролетна картина.
Пред вратата - карантина.

Без целувки 
и без ласки.
Само маски. 

Ето Го, идва. 
Преди Голгота.
Да донесе надежда на хората.

Стани, Лазаре!
Пролетта е несретница, 
но утре е Цветница.

КАРАНТИНА

слънцето си бърка във носа.
ябълкова клонка се препича.
на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.

на балкона ти седиш сама.
аз отсреща ти бера кокичета.
дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".

дано не ни подмине пролетта,
докато напиша пак "обичам те".
карантина спря света.
но не спря едно момиче.

карантина спря света.
но не спря едно момиче.
на балкона то сега сади цветя,
за да може утре да обича.