В нея можеш да се скриеш
от дъжда и любопитни думи.
Помниш ли, че там били сме ние -
като ни излъга пълнолунието?
Там си насаме със всяка болка,
защитен от четири стени.
Там не съществуват „кой”, кога” и „колко”.
Аз живял съм там, живяла си и ти.
В къщата самотна на тъгата
всяка тухла помни моя вик.
Tи си на скръбта сестрата,
аз – изгубил се егоцентрик.
На самотен хълм самотна къща –
в нея аз скръбта прегръщам.
