Замисляли ли сте някога -
скрити в тишината на своята екзистенциална самота -
какво ще стане с масата в хола,
ако някой ден не се приберете вкъщи?
Кой ще полива мини каланхоето
и колко дълго изтривалката пред вратата
ще помни стъпките ви?
С какви много думи приятели и непознати
ще си посипват главите с пепел,
че вчера не са ви казали "Добър ден!"
или че не са ви забелязали на пейката в парка?
Колко отпечатъка от устни по чашата за кафе
ще изтънеят с времето
и колко залези няма да има кой да преброи?
Замисляли ли сте някога -
скрити в тишината на своята екзистенциална самота -
кой спомен има смисъл
и кой е за пред хората?
Колко седмици ще ви запомнят
и ще се намери ли все пак някой,
който да заличи всички белези по стъклата на времето?
Но сега е нощ
и никой не мисли за тъжни неща.
Защото само мракът може да скрие усилията на текстописеца.
Лека нощ, мрак!
Лека нощ, небесен свод!
Лека нощ, Мисъл за смисъла!
