Небето е празно,
тревите мълчат,
по релсите мазно
извива се път.
Стените са сиви,
а сенките – неми.
До утре сме живи.
А после – фонеми?
Крило нарисува
безлика луна.
Бездомник бълнува
за светлина.
Няма ни трепет, ни полъх, ни звук.
Тя не живее… вече тук.
