Днес на WordCamp Sofia един познат ме попита как от литературата съм преминал към дигиталния маркетинг. Може би нещата се случиха по естествен начин. От една страна, винаги съм бил любопитен към новостите. От друга, съдбата чертае пътища... На 1 септември 2017 споделих във фейсбук моя разказ "Майката, която приспа детето си в трамвая". И още същата вече видях, че доста hor го споделят. На сутринта статистиката (още това работех със статистика, преди да познавам Google Analytics 4), показваше, че разказът има 21 000 прочитания за една нощ.
Мисля, че тогава си дадох сметка за силата на интернет. Може би не е реално да очаквам близо 26 000 читатели да си купят моя книга (толкова е общият брой прочитания на историята за майката и болното й дете). А общо на блога ми до днес има над 250 000 прочитания.
Така преди 3 години започнах да уча по-задълбочено всичко за дигиталната среда - платформи, аудитории, алгоритми, персони, таргетиране, SEO, оптимизация, GA4, Google AdSense, Google Ad Manager, YouTube, Canva, WordPress и какво ли още не...
И се радвам, че в професионален план каналът на БНР - БНР Подкасти в YouTube - ще направи всеки момент 7 000 000 гледания за година и няколко месеца.
А в личен план - как един кратък клип, направен вчера с платформата Blackout Clips за блога ми zavedime.net за около 24 часа направи над 8 000 play.
Дигиталният свят е безкраен, трябва само да сме смели и да опитваме. Това беше едно от нещата, които научих първо: Не се страхувай да експериментираш в дигитална среда, не винаги има готови решения.