Беше 10-ти януари 1997-ма.
На 21 декември 1996 г. Жан Виденов беше
подал оставка като председател на Висшият съвет на БСП и като
министър-председател след масовите протести в цялата страна предишните няколко
месеца. Георги Първанов оглави БСП. На 8 януари БСП номинира за нов
министър-председател бившия вътрешен министър в кабинета „Виденов“ Николай
Добрев. На 10 януари действащият все още президент Жельо Желев отказа да даде
на БСП мандат за съставяне на ново правителство. Петър Стоянов беше избран за
президент, но още не беше встъпил в длъжност.Както доста зими поред, на 10 януари 1997-ма бях с грип и висока температура. Но вреше и кипеше и бях на работа в радио „Експрес”. Понеже бях болен, останах в радиото, бях редактор на предаването, което отразяваше събитията. И народът щурмува Народното събрание.
Няколко седмици по-рано бях поканен от външното министерство на Великобритания на семинар в Лондон. Заминах на 12 януари, болен и незнаещ какво ще се случи в София след щурма… Тогава на летище Хийтроу не можеше да се мине лесно, искаха писмо-покана – къде отиваш, защо, кой те кани, какво ще правиш… И чакахме за паспортния контрол с гражданите на страните от т.нар. Трети свят. Понеже хотелът, в който бяхме настанени, беше много близо до Бъкингамския дворец, още първата нощ отидох до там на разходка и после – по Виктория стрийт, до Уестминстър бридж и Биг бен. Когато застанах за пръв път под часовниковата кула, имах чувството, че не съм там за пръв път, макар че никога преди това не бях ходил. Оттогава Лондон остана в сърцето ми – по много причини.
Днес отново е 10 януари. Минаха 23 години. В края на месеца се очаква Великобритания да напусне Европейския съюз. А ние се чудим как ще пътуваме за там занапред – ще трябват ли пак писма, да доказваме къде и защо отиваме. А в София днес е много слънчев зимен ден.
