Coming soon

С много любов и вълнение имам удоволствието да обява, че новата ми книга 
"ТАРА & AЗ" идва скоро. История за една неочаквана среща, споделени радости и беди. И за това как грижата за друго живо същество променя живота ни. 

Лексикон Платформата за българска литература

SEXBOOK

Намери ме и после ме прибра в чекмеджето на спомените.
А там се крият паяци бездомни,
стари дрехи - миризливи
и... сушени сливи.

Намери ме и после ме зави с одеялото на страха -
за да не избягам, да не съгреша.
То топли ме в студени зими,
дори когато няма рими.

Студено днес е, а в костюма летен
къде да ходя, като съм безцветен?
Нe съм избягал, аз съм още тук -
пореден посетител в твоя личен Sexbook.

ТИШИНА

Тя не е разказвана никога,

дори и само на сън.

Тя звучи почти като приказка,

но няма празничен звън.

Тя не е за смели герои,

нито за дръзки мечти.

Тя превзе мислите мои,

после ги пренареди.

Тя се крие нежно във изстрeла,

дето ме заличи.

Тя е предпоследната истина,

която по принцип мълчи.

Тя ще ми затвори очите,

когато свърши накрая.

Тя е календарът на дните ни,

отмерващи времето в рая.

Тя е образа на момента,

нощ, преродена във ден.

Тя хербаризира времето,

когато не съм бил роден.

- - -

Оставих днес отворена вратата.

Чуй моята история във тишината.

Между 10 януари и Брекзит

Беше 10-ти януари 1997-ма.

На 21 декември 1996 г. Жан Виденов беше  подал оставка като председател на Висшият съвет на БСП и като министър-председател след масовите протести в цялата страна предишните няколко месеца. Георги Първанов оглави БСП. На 8 януари БСП номинира за нов министър-председател бившия вътрешен министър в кабинета „Виденов“ Николай Добрев. На 10 януари действащият все още президент Жельо Желев отказа да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство. Петър Стоянов беше избран за президент, но още не беше встъпил в длъжност.
Както доста зими поред, на 10 януари 1997-ма бях с грип и висока температура. Но вреше и кипеше и бях на работа в радио „Експрес”. Понеже бях болен, останах в радиото, бях редактор на предаването, което отразяваше събитията. И народът щурмува Народното събрание.
Няколко седмици по-рано бях поканен от външното министерство на Великобритания на семинар в Лондон. Заминах на 12 януари, болен и незнаещ какво ще се случи в София след щурма… Тогава на летище Хийтроу не можеше да се мине лесно, искаха писмо-покана – къде отиваш, защо, кой те кани, какво ще правиш… И чакахме за паспортния контрол с гражданите на страните от т.нар. Трети свят. Понеже хотелът, в който бяхме настанени, беше много близо до Бъкингамския дворец, още първата нощ отидох до там на разходка и после – по Виктория стрийт, до Уестминстър бридж и Биг бен.  Когато застанах за пръв път под часовниковата кула, имах чувството, че не съм там за пръв път, макар че никога преди това не бях ходил. Оттогава Лондон остана в сърцето ми – по много причини.
Днес отново е 10 януари. Минаха 23 години. В края на месеца се очаква Великобритания да напусне Европейския съюз. А ние се чудим как ще пътуваме за там занапред – ще трябват ли пак писма, да доказваме къде и защо отиваме. А в София днес е много слънчев зимен ден.

МРАК

Ти ми взе мечтите ми -
летя без крила.
Пренареждам дните си
сам в нощта.

Ти ли спря сърцето ми -
умирам в калта.
Няма цвят лицето ми,
само тъмнина.

Ти ми взе чаршафите -
остави ме гол.
Погледите, плахите,
обви в станиол...

Ти ли ме захвърли в мрака?
Но любовта ти там ме чака.

СЪРЦЕТО МИ

Сърцето ми застана на ъгъла на "Солунска и "Графа"
и не поиска да продължи напред...
Сърцето ми зад кофа се издрайфа,
защото спомни си, че дадох го на теб.

Беше вечерта на Новата година,
беше среща на дванадесет вселени.
Сърцето ми едва не ме подмина -
раздрипано, безсмъртно и зелено.

Сърцето седна на самотна пейка
и си направи селфи под звездите.
Сърцето ми не е прелюбодеец
и още светят кървави следите му.

Сърцето ми се спря - да ме изчака,
но аз не му говоря трети ден.
Сърцето ми изгуби се във мрак
на новогодишното море.

Къде си, ти, сърце, къде си?
Във малка черна чантичка на млада поетеса...

Сричково стихотворение

на                                                    

да
ла

там                                                 
сам
знам

дама                                                        
няма
двама

пътека                                           
нелека
аптека

желание                                        
страдание
мълчание

реставрация                                
презентация
мастурбация

очарование                                  
себеотрицание                                     
животоописание          

                

Когато след смъртта дойде нов живот

Тази Коледа ще бъде първата без Тарка. Толкова много я обичаме...
Тази Коледа ще бъде първата с Белла. Тя влезе в живота ни, докато бяхме смазани от огромната мъка при смъртта на Тара. Появи се внезапно само три седмици по-късно. Всичките ми приятели искаха да ми подаряват друго куче, но аз не исках. Не исках да преживея нова болка. Но животът е невероятно стечение от обстоятелства. Руми ми изпрати обява във фейсбук за две малки кученца, които си търсят дом. Това отдясно веднага го харесах. Нейната история беше трогателна - намерени изхвърлени на планински път в Родопите. Кални, мръсни, недохранени.
Беше 14 февруари. Не бях сигурен,че ще я взема, но реших да я видя. Бяха двете със сестра й. Беше толкова малка и изплашена. Сгуши се в якето ми. И въпреки голямата мъка по Тара все пак реших да я взема.
Малката мишка стоеше стресната насред хола. Толкова дребна, че не можеше сама да се качи на дивана, та й сложих едно стъпало.
Д-р Иванов каза, че е на около два месеца. И превъртяхме календара два месеца назад - записахме в паспорта й, че е родена на 14 декември.
После бързо се окопити вкъщи. Но от студа, на който е стояла преди това и недохранването, й падна имунитетът. Започна да губи козината си. Излекувахме я. Когато я взех, беше 3 кг, днес е 20. Голяма и смела.
И днес става на 1 година. И е обичана.
Животът е смайваща поредица от събития, които ни разтърсват. И после спасяват. И е вълнуващо в дома ти да влезе нов живот.

ЦЕЛУВКАТА

"Целувката", 

Густав Климт

Когато утрото плачеше на рамото ми,
просто те целунах.

Когато останах без вик и без памет,
просто те целунах.

Когато лебедовото езеро се превърна в гьол,
просто те целунах.

Когато ме остави посред зимата - и сам, и гол,
просто те целунах.

- - -

Изпей ми тази соната лунна
и не мисли за нищо.

Когато ме целуна,
видях бъдеще.

КОЙ Е ТОЙ?

photo 
by Ivan Shishiev 

Кой те целува нощем 

на твоята прашна тераса?
Как ли посрещаш гости,
като е празна масата?

Кой те събужда в зори
в твоето тихо легло?
Кой луната ти подари –
невидима зад потното стъкло?

Кой ли облича моята риза,
щом зимата легне за вечен сън?
Кой ти подрежда капризите,
когато виелици стенат вън?

Кой ли те обича още -
като гледаш с тоя поглед зимен?
Кой е този гостенин среднощен,
дето носи мойто име?