THX

През 2010-та преживях радост и тъга, любов и раздяла, имах работа и бях безработен.

През 2010-та за пръв път от 25 години пресмятах парите си - какво мога да платя и докъде ще ми стигнат. Но реших от нищо да не се лишавам. Да не лишавам и Тара от дребните кушечки бисквитки...

Тежка беше 2010-та. И успях да премина през нея благодарение на хората, които ме подкрепяха и която ми даваха сили да продължа и да се надявам, че лошите дни ще свършат и че отново ще има усмивки по лицата ни.

Благодаря им!

Хубави празници и дано наистина 2011-та бъде по-добра от 2010-та!

На 15-12-2010

П О К А Н А

За първи път в България

Очаквайте тази Коледа...
За първи път в България -

книга на три различни носителя едновременно:

на хартия, аудио версия на CD и в електронен вариант.
"Broken heart 2010" (Limited Edition).

Тази Коледа...

Заедно с фотоизложбата "7 дена в Барселона без теб".

L.O.V.E.

Вчера разбрах, че любовта ти към мен не си е отивала.
Вчера намерих писмо, изпратено преди 20 дена.
20 дена, в които можех да бъда до теб, да говоря с теб...
Вчера разбрах, че част от теб все още вдишва от ароматните горски листа на холната масичка вкъщи, отива мълчаливо в кухнята да яде шоколадови бонбони, а нощем гали Тара по главата, докато спи…
Вчера разбрах, че любовта ти към мен не си е отивала.
Днес замина за Лондон. А аз даже не можах да те изпратя на летището.
Надявам се, и ти разбра - аз също никога не съм преставал да те обичам.
Дано знаеш, дано я усещаш – любовта ми ще бъде до теб и на Пикадили съркъс, и когато преминаваш под Биг бен, и когато вечер късно се прибереш в онзи твой дом.
Ще те чакам.
Обичам те!

Тази Коледа...

Letter № 7

7 (аудио) писма до теб

Coming this Christmas

‘Til Death

Каза ми една нощ –
точно когато задрямвах
във скута ти,
че искаш да остарееш
до мен.
И се изплаших,
че след 20 години
ще бъда сбръчкан,
а очите ти –
все така сини.

Каза ми веднъж,
на пейката в парка,
че ще бъдеш винаги до мен –
в добри
и в лоши дни,
че прошарената ми коса
не ме прави стар,
че изгревът,
който се отразява в очите ми,
е по-силен от залеза.

Каза ми една сутрин –
докато целувах клепачите ти,
че ме обичаш.
И го каза толкова тихо,
като шепот,
от страх да не ни чуят
лошите хора,
че едва те разбрах
и попитах: “Какво?”

“Обичам те”,
каза ми ти.
“Обичам те”,
отвърнах и аз.

[Обичам те]
Докато остареем.
[Обичам те]
Докато се сбръчкаме.
[Обичам те]
Докато дишаме,
задушили се
в прегръдките си.
[Обичам те]
Докато смъртта
ни раздели.

Но един ден
взе любовта ми,
просна я
на кухненската маса
и я направи на салата -
гарнира я
с изблик на не-любов
и няколко капки оцет.

Тази сутрин в очите ми
няма нито изгреви,
нито залези,
дърветата в парка окапаха,
а да седя на пейките
е студено.
Намерих в косите ми
още няколко бели косъма.
А по ъгълчетата на очите ми
няма никакви бръчки.

Обичах те...

Обичаше ме...

Все още не сме на 78!

И, за жалост,
няма да остарея до теб.