СЪРЦЕТО МИ

Сърцето ми застана на ъгъла на "Солунска и "Графа"
и не поиска да продължи напред...
Сърцето ми зад кофа се издрайфа,
защото спомни си, че дадох го на теб.

Беше вечерта на Новата година,
беше среща на дванадесет вселени.
Сърцето ми едва не ме подмина -
раздрипано, безсмъртно и зелено.

Сърцето седна на самотна пейка
и си направи селфи под звездите.
Сърцето ми не е прелюбодеец
и още светят кървави следите му.

Сърцето ми се спря - да ме изчака,
но аз не му говоря трети ден.
Сърцето ми изгуби се във мрак
на новогодишното море.

Къде си, ти, сърце, къде си?
Във малка черна чантичка на млада поетеса...

Сричково стихотворение

на                                                    

да
ла

там                                                 
сам
знам

дама                                                        
няма
двама

пътека                                           
нелека
аптека

желание                                        
страдание
мълчание

реставрация                                
презентация
мастурбация

очарование                                  
себеотрицание                                     
животоописание          

                

Когато след смъртта дойде нов живот

Тази Коледа ще бъде първата без Тарка. Толкова много я обичаме...
Тази Коледа ще бъде първата с Белла. Тя влезе в живота ни, докато бяхме смазани от огромната мъка при смъртта на Тара. Появи се внезапно само три седмици по-късно. Всичките ми приятели искаха да ми подаряват друго куче, но аз не исках. Не исках да преживея нова болка. Но животът е невероятно стечение от обстоятелства. Руми ми изпрати обява във фейсбук за две малки кученца, които си търсят дом. Това отдясно веднага го харесах. Нейната история беше трогателна - намерени изхвърлени на планински път в Родопите. Кални, мръсни, недохранени.
Беше 14 февруари. Не бях сигурен,че ще я взема, но реших да я видя. Бяха двете със сестра й. Беше толкова малка и изплашена. Сгуши се в якето ми. И въпреки голямата мъка по Тара все пак реших да я взема.
Малката мишка стоеше стресната насред хола. Толкова дребна, че не можеше сама да се качи на дивана, та й сложих едно стъпало.
Д-р Иванов каза, че е на около два месеца. И превъртяхме календара два месеца назад - записахме в паспорта й, че е родена на 14 декември.
После бързо се окопити вкъщи. Но от студа, на който е стояла преди това и недохранването, й падна имунитетът. Започна да губи козината си. Излекувахме я. Когато я взех, беше 3 кг, днес е 20. Голяма и смела.
И днес става на 1 година. И е обичана.
Животът е смайваща поредица от събития, които ни разтърсват. И после спасяват. И е вълнуващо в дома ти да влезе нов живот.

ЦЕЛУВКАТА

"Целувката", 

Густав Климт

Когато утрото плачеше на рамото ми,
просто те целунах.

Когато останах без вик и без памет,
просто те целунах.

Когато лебедовото езеро се превърна в гьол,
просто те целунах.

Когато ме остави посред зимата - и сам, и гол,
просто те целунах.

- - -

Изпей ми тази соната лунна
и не мисли за нищо.

Когато ме целуна,
видях бъдеще.

КОЙ Е ТОЙ?

photo 
by Ivan Shishiev 

Кой те целува нощем 

на твоята прашна тераса?
Как ли посрещаш гости,
като е празна масата?

Кой те събужда в зори
в твоето тихо легло?
Кой луната ти подари –
невидима зад потното стъкло?

Кой ли облича моята риза,
щом зимата легне за вечен сън?
Кой ти подрежда капризите,
когато виелици стенат вън?

Кой ли те обича още -
като гледаш с тоя поглед зимен?
Кой е този гостенин среднощен,
дето носи мойто име?

Моят личен 10.11.1989

• 
  

Моят личен 10 ноември 1989-та беше във влака от София за Видин. Пътувахме с приятели за кръщенето на първородния син на наш състудент. Във влака се носеше слух, че нещо става. На гарата във Видин ни посрещнаха с новината за свалянето на Живков. Цяла вечер гледахме сръбска телевизия. Оттогава минаха цели 30 години. Извървяхме дълъг път. Много наши мечти се сбъднаха, чудесно е, когато мечтите се сбъдват. Преживяхме и много разочарования - и лични, и обществени. Издигахме се и се приземявахме. Летяхме за Лондон, Берлин и Хелзинки. И се връщахме. Участвахме в надпревари, за които знаехме, че са предрешени. Печелихме слава и тъга. И пак продължаваме да вървим напред.
Днес е 10 ноември 2019-та.

РЕКАТА

Реката на спомените 

ни разделя призори -
нищо не е променено,
но не е и като преди.

Реката на тайните

ни разделя всяка нощ.
Коя си ти - не зная,
но кой съм аз е въпросът.

Реката на времето
ни разделя ден след ден.
На единия бряг съм аз,
на другия ти - далеч от мен.

Реките са просто символ
на една прозаична раздяла.
Приятно ми е, аз съм Иво.
А ти... ти си Началото.

SAY MY NAME

Кажи ми как се казвам,
ако знаеш името ми.

Не ме наричай
с думи ветровити.

Не именувай онова,
което не познаваш.

Не ме посочвай в жестове излишни,
не ме търси сред нищото.

Не споменавай друго, грешно име,
което може някой ден да имам...

Кажи ми как се казвам,
ако знаеш името ми.

Прочетох го в неделя -
татуирано на гърдата ти.

В понеделник разбрах,
че и той носи моето име.

Държавна сигурност е тук - 30 г. по-късно

"Комунизмът си отива,

спете спокойно, деца", пееше навремето Васко Кръпката. Но отишъл ли си е комунизмът? На 10 ноември се навършват 30 години от падането от власт на управлението на БКП. Но явно - както е казано в Библията, трябва и последният роден в робство - т.е. по  времето на комунизма  - да се отиде, за да изчезнат белезите му. А дали и тогава комунизмът ще си отиде?

Това лято в някогашната сграда на Българо-съветската дружба в София се появи... магазин от германската верига LIDL. Изтърбушиха сградата на комунизма, за да я напълнят със стоки на капиталистическа фирма. Дали това е знак, че комунизмът си отива?

В същото време агентите на Държавна сигурност не само са навсякъде около нас, но и са на ръководни позиции 30 години след падането на комунизма. Временно изпълняващият длъжността президент на БФС е агент. Патриархът е агент. Агенти има в управата на СБЖ и на БНР. Агент звучи загадъчно, почти като Агент 007. Но как се е променил животът ни 30 години по-късно? И как българските колеги на Джеймс Бонд са ни спасявали през тези десетилетия? Преди време проверяваха хората на някои ръководни постове дали има принадлежност към ДС, после това отпадна. За да не било дискриминативно. А за тези, които не са били агенти, не е ли дискриминативно, че агентите пълзят към властови позиции и 30 г. по-късно? В Германия залепиха хиляди чували с нарязани през машини досиета, сглобиха парченце по парченце, за да се прочете миналото, да се знае, да се помни. Животът на другите промени хиляди други животи. А ние ръкопляскаме на агенти. И така - докато последният роден в робство - т.е. по времето на комунизма - си отиде. Дали?

От другата страна

Беше пролетта на 1988-ма. Отивах към Софийския университет, бях студент. Вървях по ул. "Будапеща" - преди стълбите, които водят до градината на някогашния царски дворец. Беше слънчев ден. Малко преди да стигна до стълбите, като че ли усетих някакво присъствие от лявата ми страна. Извърнах глава. И видях себе си. Крачех до себе си. Не знам кое беше материалното и кое нематериалното изражение на моето аз, но за 1-2 секунди крачех до себе си. Имаше две мои фигури - напълно идентични. И те се видяха една друга. Беше наистина само за 1-2 секунди.

Преди да стигна стълбите, ми стана леко замаяно, спрях, опитвайки се да дам рационална обвивка на това, което преживях, но не знаех как. После продължих по пътя си.

Днес си спомних това невероятно явление. То повече не се повтори. Явно е от нещата, които се случват само веднъж. И се питам днес защо другото ми аз вървеше от лявата ми страна? Дали защото това е страната на сърцето? Може да е било малко плашещо, може да съм си помислил дали съм на ръба на разума или вече съм го прекрачил. Може да не съм сигурен в кой свят кое тяло крачи днес... Но през пролетта на 1988-та аз вървях до себе си. Може би за 1-2 секунди бях преминал от Другата страна...