Актьорът Боян Арсов чете моето стихотворение "Целуна ме през маската"

"Остави на мира сърцето ми!"

петък, 6 март 2020 г.

С ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТНИТЕ И ЖИВОТА

























Излезе от печат най-после новата ми книга „ТАРА & АЗ”.
Само този, който е гледал или гледа вкъщи куче или котка, знае как животните стават част от семейството и грижата за тях ни променя, правейки ни по-отговорни и отдадени – и към тях, и към любимите ни хора.
Казват, че кучето е сърце, обвито в козина. И когато в живота ти влезе едно малко паленце, готово да прави всякакви бели и лудории, за които не си и подозирал, в началото му се ядосваш. После – полагайки ден след ден грижи за отглеждането му, разбираш, че дори когато ти вдига кръвното, то е защото те е грижа за него. И един ден – най-неочаквано за тебе самия, си даваш сметка, че го обичаш.
Истории за много радостни моменти и пакости ще намерите в новата ми книга „ТАРА & АЗ”. Тара стана много популярна в социалните мрежи, особено след участието и в няколко телевизионни предавания. И започнаха да ни спират и непознати хора по улицата, възкликвайки: „А, това Тара ли е?!”
Но това не е само книга за едно куче. Тези 15 години, които споделихме с Тара, са важна част от моя живот – с много успехи и проблеми, време, когато съм оставал без работа, без пари, когато сядах до кучето и започвах да мисля как ще продължим. Години, в които често съм мислел повече за нея, давал съм всичко за нея, не съм си купувал нови неща, само за да има пари за храната и лекарствата й. С кучето можеш да споделиш всичко, дори неща, които не би казал и на приятелите си. То седи и те слуша. Няма да ти възрази, няма да те разубеждава. Най-много да легне смирено в скута ти или да близне ръката ти в знак на благодарност. Или на разкаяние, когато е било много непослушно…
Преди една година Тара отиде да тича по небесните поляни. Нейната смърт ме съсипа. Бях започнал да пиша книгата много по-рано, но не успях да я довърша, докато беше жива. С много  любов и мъка се надявам историята на Тара да развълнува читателите.

Книгата вече може да бъде поръчана онлайн. Скоро ще я има и в книжарниците. А в близките дни ще обявя и датата и мястото за представянето й в София. 





















събота, 29 февруари 2020 г.

ЦЕЛУНА МЕ ПРЕЗ МАСКАТА













(Любов по време на коронавируса)


Целуна ме през маската на срам и грях,
когато утринната светлина се стри на прах.

Целуна ме през маската на хорските очи,
когато празнодумието почна да горчи.

Целуна ме през маска на любов и на омраза,
когато свръхзапаси с боб преборваха заразата.

Целуна ме през маската на срам и грях.
Целувай ме. Не можем да живеем като тях.

- - -

#Останетевкъщи
Бъдете отговорни към себе си, към своите близки и към околните! 

вторник, 25 февруари 2020 г.

Coming soon




С много любов и вълнение имам удоволствието да обява, че новата ми книга 
"ТАРА & AЗ" идва скоро. История за една неочаквана среща, споделени радости и беди. И за това как грижата за друго живо същество променя живота ни. 


петък, 31 януари 2020 г.

SEXBOOK















Намери ме и после ме прибра в чекмеджето на спомените.
А там се крият паяци бездомни,
стари дрехи - миризливи
и... сушени сливи.

Намери ме и после ме зави с одеялото на страха -
за да не избягам, да не съгреша.
То топли ме в студени зими,
дори когато няма рими.

Студено днес е, а в костюма летен
къде да ходя, като съм безцветен?
Нe съм избягал, аз съм още тук -
пореден посетител в твоя личен Sexbook.

неделя, 12 януари 2020 г.

ТИШИНА


















Тя не е разказвана никога,
дори и само на сън.
Тя звучи почти като приказка,
но няма празничен звън.

Тя не е за смели герои,
нито за дръзки мечти.
Тя превзе мислите мои,
после ги пренареди.

Тя се крие нежно във изстрeла,
дето ме заличи.
Тя е предпоследната истина,
която по принцип мълчи.

Тя ще ми затвори очите,
когато свърши накрая.
Тя е календарът на дните ни,
отмерващи времето в рая.

Тя е образа на момента,
нощ, преродена във ден.
Тя хербаризира времето,
когато не съм бил роден.

- - -

Оставих днес отворена вратата.
Чуй моята история във тишината.

петък, 10 януари 2020 г.

Между 10 януари и Брекзит

















Беше 10-ти януари 1997-ма.
На 21 декември 1996 г. Жан Виденов беше  подал оставка като председател на Висшият съвет на БСП и като министър-председател след масовите протести в цялата страна предишните няколко месеца. Георги Първанов оглави БСП. На 8 януари БСП номинира за нов министър-председател бившия вътрешен министър в кабинета „Виденов“ Николай Добрев. На 10 януари действащият все още президент Жельо Желев отказа да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство. Петър Стоянов беше избран за президент, но още не беше встъпил в длъжност.
Както доста зими поред, на 10 януари 1997-ма бях с грип и висока температура. Но вреше и кипеше и бях на работа в радио „Експрес”. Понеже бях болен, останах в радиото, бях редактор на предаването, което отразяваше събитията. И народът щурмува Народното събрание.
Няколко седмици по-рано бях поканен от външното министерство на Великобритания на семинар в Лондон. Заминах на 12 януари, болен и незнаещ какво ще се случи в София след щурма… Тогава на летище Хийтроу не можеше да се мине лесно, искаха писмо-покана – къде отиваш, защо, кой те кани, какво ще правиш… И чакахме за паспортния контрол с гражданите на страните от т.нар. Трети свят. Понеже хотелът, в който бяхме настанени, беше много близо до Бъкингамския дворец, още първата нощ отидох до там на разходка и после – по Виктория стрийт, до Уестминстър бридж и Биг бен.  Когато застанах за пръв път под часовниковата кула, имах чувството, че не съм там за пръв път, макар че никога преди това не бях ходил. Оттогава Лондон остана в сърцето ми – по много причини.
Днес отново е 10 януари. Минаха 23 години. В края на месеца се очаква Великобритания да напусне Европейския съюз. А ние се чудим как ще пътуваме за там занапред – ще трябват ли пак писма, да доказваме къде и защо отиваме. А в София днес е много слънчев зимен ден.






вторник, 7 януари 2020 г.

МРАК


















Ти ми взе мечтите ми -
летя без крила.
Пренареждам дните си
сам в нощта.

Ти ли спря сърцето ми -
умирам в калта.
Няма цвят лицето ми,
само тъмнина.

Ти ми взе чаршафите -
остави ме гол.
Погледите, плахите,
обви в станиол...

Ти ли ме захвърли в мрака?
Но любовта ти там ме чака.

вторник, 31 декември 2019 г.

СЪРЦЕТО МИ

















Сърцето ми застана на ъгъла на "Солунска и "Графа"
и не поиска да продължи напред...
Сърцето ми зад кофа се издрайфа,
защото спомни си, че дадох го на теб.

Беше вечерта на Новата година,
беше среща на дванадесет вселени.
Сърцето ми едва не ме подмина -
раздрипано, безсмъртно и зелено.

Сърцето седна на самотна пейка
и си направи селфи под звездите.
Сърцето ми не е прелюбодеец
и още светят кървави следите му.

Сърцето ми се спря - да ме изчака,
но аз не му говоря трети ден.
Сърцето ми изгуби се във мрак
на новогодишното море.

Къде си, ти, сърце, къде си?
Във малка черна чантичка на млада поетеса...




понеделник, 16 декември 2019 г.

Сричково стихотворение


















на                                                    
да
ла

там                                                 
сам
знам

дама                                                        
няма
двама

пътека                                           
нелека
аптека

желание                                        
страдание
мълчание

реставрация                                
презентация
мастурбация

очарование                                  
себеотрицание                                     
животоописание          


                

събота, 14 декември 2019 г.

Когато след смъртта дойде нов живот













Тази Коледа ще бъде първата без Тарка. Толкова много я обичаме...
Тази Коледа ще бъде първата с Белла. Тя влезе в живота ни, докато бяхме смазани от огромната мъка при смъртта на Тара. Появи се внезапно само три седмици по-късно. Всичките ми приятели искаха да ми подаряват друго куче, но аз не исках. Не исках да преживея нова болка. Но животът е невероятно стечение от обстоятелства. Руми ми изпрати обява във фейсбук за две малки кученца, които си търсят дом. Това отдясно веднага го харесах. Нейната история беше трогателна - намерени изхвърлени на планински път в Родопите. Кални, мръсни, недохранени.
Беше 14 февруари. Не бях сигурен,че ще я взема, но реших да я видя. Бяха двете със сестра й. Беше толкова малка и изплашена. Сгуши се в якето ми. И въпреки голямата мъка по Тара все пак реших да я взема.
Малката мишка стоеше стресната насред хола. Толкова дребна, че не можеше сама да се качи на дивана, та й сложих едно стъпало.
Д-р Иванов каза, че е на около два месеца. И превъртяхме календара два месеца назад - записахме в паспорта й, че е родена на 14 декември.
После бързо се окопити вкъщи. Но от студа, на който е стояла преди това и недохранването, й падна имунитетът. Започна да губи козината си. Излекувахме я. Когато я взех, беше 3 кг, днес е 20. Голяма и смела.
И днес става на 1 година. И е обичана.
Животът е смайваща поредица от събития, които ни разтърсват. И после спасяват. И е вълнуващо в дома ти да влезе нов живот.

Новата песен на Бойко и Деян Неделчеви по мой текст - "Безпокой"

Ти винаги ще си в ❤️-то ми, мила моя...

"Ти си синьото в очите ми"

двама: True Love

"Father", една съвременна приказка

I Lost My Heart in London

My name is Ivo

A Dog's Heart - movie trailer

Официалният трейлър на романа OMG