Когато затвориш вратата,
от едната страна остава любовта,
от другата – болката.
Важното е дали влизаш
или излизаш...
Не аз затворих вратата,
затръшна я бурята.
Тя нахлу през прозореца
в юлската жега,
разбърка пердетата,
разпръсна по пода листата
с любовните стихове,
захвърли в очите ми песъчинка,
за да си мисля, че плача
заради нея.
Тази буря предизвика хаос
и във стаята,
и в душата ми.
Но ми хареса
как гали бузите,
как докосва
сухите устни
и как ми говори
във здрача.
После се завъртя
няколко пъти из стаята.
И си тръгна.
Не ме прегърна.
Не ме целуна.
Не ми каза:
Случвало ли се е някога
през някой прозорец
два пъти да влезе
една и съща буря?
Но си тръгна -
като всяка друга буря.
А аз останах да чакам
във мрака
на юлската нощ.
И се надявам,
че помни
стаята
и пердетата,
и листата по пода,
устните
и сълзите ми...
При мен беше буря
на име Любов.
