Любовта Му стоеше пред вратата и не смееше да позвъни.
Той стоеше притихнал зад вратата и тайно надничаше през шпионката, но не смееше да й отвори.
И двамата стояха и не помръдваха. И двамата не се решаваха да направят първата стъпка.
Любовта Му посегна за пореден път към звънеца, но се отказа.
Той протегна ръка към ключовете на вратата, но после промени решението си.
В този момент съседката отвори вратата на апартамент №8 и Любовта Му се стресна. Не искаше да я вземат за просякиня, която виси пред вратите на хоратa... Съседката обаче беше любезна и я попита може ли с нещо да й помогне. Любовта Му отговори кратко: “Не, благодаря!”
В този момент на масичката в хола звънна джиесема му. Той се стресна не заради друго, а защото Любовта Му отвън щеше да чуе звука на телефона и да разбере, че се крие от нея.
Любовта Му чу звъна на телефона и разбра, че Той е добре, щом се крие от нея.
Той се притесни още повече и с плахи стъпки тръгна към масата в хола, за да спре нахално звънящия телефон.
Жалко, че отлепи очи от шпионката! Любовта Му вече не се притесняваше от съседката, която все още се правеше, че оправя изтривалката пред нейната врата. Любовта Му долепи устни до стъклото на шпионката отвън, то се запоти, а съседката чак тогава се сконфузи. Любовта Му прошепна на шпионката “Обичам те”, обърна се и си тръгна.
Но той не го видя, защото в това време натискаше червеното копче на джиесема, за да спре да звъни най-накрая. Шумът от затварянето на врата на съседката заглуши стъпките на Любовта Му, която завинаги слизаше по стълбите.
Той стоеше притихнал зад вратата и тайно надничаше през шпионката, но не смееше да й отвори.
И двамата стояха и не помръдваха. И двамата не се решаваха да направят първата стъпка.
Любовта Му посегна за пореден път към звънеца, но се отказа.
Той протегна ръка към ключовете на вратата, но после промени решението си.
В този момент съседката отвори вратата на апартамент №8 и Любовта Му се стресна. Не искаше да я вземат за просякиня, която виси пред вратите на хоратa... Съседката обаче беше любезна и я попита може ли с нещо да й помогне. Любовта Му отговори кратко: “Не, благодаря!”
В този момент на масичката в хола звънна джиесема му. Той се стресна не заради друго, а защото Любовта Му отвън щеше да чуе звука на телефона и да разбере, че се крие от нея.
Любовта Му чу звъна на телефона и разбра, че Той е добре, щом се крие от нея.
Той се притесни още повече и с плахи стъпки тръгна към масата в хола, за да спре нахално звънящия телефон.
Жалко, че отлепи очи от шпионката! Любовта Му вече не се притесняваше от съседката, която все още се правеше, че оправя изтривалката пред нейната врата. Любовта Му долепи устни до стъклото на шпионката отвън, то се запоти, а съседката чак тогава се сконфузи. Любовта Му прошепна на шпионката “Обичам те”, обърна се и си тръгна.
Но той не го видя, защото в това време натискаше червеното копче на джиесема, за да спре да звъни най-накрая. Шумът от затварянето на врата на съседката заглуши стъпките на Любовта Му, която завинаги слизаше по стълбите.