Реших да подам заявление в Комисията по досиетата, която иначе носи смайващата и нищо неговореща абревиатура КРДОПБГДСРСБНА дали са събирани материали за мен и дали съм бил агент на бившата Държавна ситурност. И отидох в приемната на комисията на ул. “Врабча” № 1 в София. Това е страдата на операта. На първия етаж ме посрещнаха много плакати на Волен Сидеров. Оказа се, че е офис на Атака. Две жени пушеха на входа, видяха че се оглеждам и ме попитаха какво търся. Оказа се, че приемната е на горния етаж.Там обаче нямаше нито табела, нито някаква друга информация. Опитах се да отворя една врата, но се отваряла само с парола... От другата страна на стълбището излезе мъж, който ме попита какво търся и ми каза да чакам.
30-тина минути чаках, докато вляза в Приемната. Преди мен имаше още един господин, но по едно време той изпсува и си тръгна – повече не му се чакаше. Аз реших да остана и седнах на някаквъ стол. На стълбището беше доста студено. Ледено чак. Но чаках. През това време оттам притичаха няколко жени, облечени в леки рокли – явно работеха някъде там нещо, премина една друга жена, която носеше 3 литра бяло вино в пластмасова разфасовка и после дойде мъж, който каза на охраната, че куфарите са готови и е сега ще ги свалят.
Най-накрая врамата, на която няма табела, се отвори и се показа служиталка, която изпрати гражданката преди мен и ме покани вътре. Добре че си бях попълнил заявлението в нас – само се подписах и ми свери данните. Взех входящ номер и си тръгнах.
Сега един месец пак ще чакам, за да разбера събирани ли са материали срещу мен и бил ли съм агент на бившата Държавна сигурност.
Но бях смаян къде се помещава приемната на комисията и как в 21 век в държава членка на ЕС трябва да седиш на студеното стълбище, докато ти дойде редът.
