Обърнах се и отметнах завивките,
напипах празната страна на леглото ми.
Усетих, че ми липсват извивките
на тялото ти
и не можах да заспя, без да те целуна.
Затова не спах и тази нощ.
Прегръщах възглавницата ти
и я притисках толкова силно,
че в 3 без 10 я чух да стене.
Накрая станах – ударих челото си в здрача,
сънят беше хукнал да те дири в нощта.
Чаршафите се чудеха защо
никой не ги мачка,
а аз бях на път да ти изневеря
със самотата.
Глътнах две хапчета и се върнах в леглото.
Опитах се пак да заспя и не можах.
Не можех да заспя без теб, защото
никога, никога не спрях да те обичам...
Снощи пак си легнах сам.
A не искам да си лягам без теб.
